Нормативни документи

КОНВЕНЦИЯ за правата на хората с увреждания

Ратифицирана със закон, приет от 41-ото НС на 26.01.2012 г. – ДВ, бр. 12 от 10.02.2012 г. Издадена от Министерството на труда и социалната политика, обн., ДВ, бр. 37 от 15.05.2012 г., в сила от 21.04.2012 г.

Преамбюл

Държавите – страни по настоящата конвенция,

а) Позовавайки се на принципите, прогласени в Устава на Обединените нации, които признават вътрешно присъщото достойнство и ценност, както и равните и неотменими права на всички представители на човешкия род като основа за свободата, справедливостта и мира в света,

б) Съзнавайки, че Организацията на обединените нации прогласява и приема във Всеобщата декларация за правата на човека и в международните пактове за правата на човека, че определените в тях права и свободи са достояние на всеки човек без каквито и да било различия;

в) Потвърждавайки още веднъж универсалността, неделимостта и взаимната обвързаност на всички права на човека и основни свободи с необходимостта от гарантиране на хората с увреждания на пълното им възползване от тези права и свободи без каквато и да било дискриминация;

г) Позовавайки се на Международния пакт за икономическите, социалните и културните права, Международния пакт за гражданските и политическите права, Международната конвенция за премахването на всички форми на расова дискриминация, Конвенцията за премахване на всички форми на дискриминация по отношение на жените, Конвенцията против изтезанията и други форми на жестоко, нечовешко или унизително отнасяне или наказание, Конвенцията за правата на детето, както и на Международната конвенция за защита на правата на всички работници мигранти и членовете на техните семейства,

д) Съзнавайки, че увреждането е развиващо се понятие и че то се явява резултат от взаимодействието между лицата с увреждания и различните пречки в заобикалящата ги среда, които затрудняват тяхното пълноценно и ефективно участие в обществото равноправно с останалите,

е) Осъзнавайки важността на принципите и насоките, съдържащи се в Световната програма за действие по отношение на хората с увреждания, както и в Стандартните правила за равни възможности за хората с увреждания, за оказване на влияние при разработването, утвърждаването и оценяването на политики, планове, програми и дейности на национално, регионално и международно равнище за по-нататъшно изравняване на възможностите за хора с увреждания,

ж) Подчертавайки важността на поставяне проблемите на хората с увреждания в центъра на общественото внимание като неразделна част от съответните стратегии за устойчиво развитие,

з) Съзнавайки също така, че дискриминацията срещу когото и да било по признак увреждане представлява нарушение на вътрешно присъщото достойнство и ценност на човека,

и) Признавайки също така многообразието на хората с увреждания,

й) Осъзнавайки нуждата от насърчаване и защита на правата на човека на всички хора с увреждания, включително на онези, изискващи по-интензивна подкрепа,

к) Изразявайки загриженост, че въпреки всички тези разнообразни инструменти и инициативи хората с увреждания продължават да срещат различни пречки пред пълноценното си участие в обществото и да се сблъскват с нарушения на техните права във всички части на света,

л) Съзнавайки важността на международното сътрудничество за подобряване живота за хората с увреждания във всяка държава и особено в развиващите се страни,

м) Осъзнавайки ценния реален и потенциален принос на хората с увреждания за цялостното благосъстояние и разнообразие на техните общности, а също и че насърчаването на пълноценното участие и упражняване на правата на човека и основните свободи от страна на хората с увреждания ще насърчат повишаване на тяхното чувство за принадлежност, както и значителен напредък в човешкото, социалното и икономическото развитие на обществото и борбата с бедността,

н) Съзнавайки важността за хората с увреждания на тяхната самостоятелност и независимост, включително на свободата на личен избор,

о) Считайки, че на хората с увреждания трябва да бъде дадена възможност за активно участие в процеса на вземане на решения относно политиките и програмите, включително тези, които пряко ги засягат,

п) Изразявайки загриженост относно трудностите, пред които са изправени хората с увреждания, подложени на множество или утежнени форми на дискриминация по признак раса, цвят на кожата, пол, език, религия, политически или други възгледи, национален, етнически, общностен или социален произход, имотно състояние, място на раждане, възрастов или друг статус,

р) Съзнавайки, че жените и момичетата с увреждания са често пъти изложени на по-голям риск – както във, така и извън дома – от насилие, нараняване или тормоз, пренебрежително или немарливо отношение, малтретиране или експлоатация,

с) Съзнавайки, че на децата с увреждания трябва да бъде осигурено пълноценно упражняване на всички права на човека и основни свободи, равноправно с останалите деца, и позовавайки се на задълженията в този дух, поети от държавите – страни по Конвенцията за правата на детето,

т) Подчертавайки необходимостта от включване на гледната точка за различията и отношенията между половете във всички усилия за осигуряване пълноценното упражняване на правата на човека и основните свободи от хората с увреждания,

у) Посочвайки факта, че мнозинството от хората с увреждания живеят в условия на бедност и съзнавайки в този смисъл належащата нужда от преодоляване на негативните последици от бедността за хората с увреждания,

ф) Отчитайки, че мирът и сигурността, основаващи се на пълно зачитане на целите и принципите, залегнали в Устава на Организацията на обединените нации, и спазването на приложимите инструменти за гарантиране на правата на човека са безусловно необходими условия за осигуряване пълноценна закрила на хората с увреждания и особено по време на въоръжени конфликти или чужда окупация,

х) Съзнавайки важността на осигуряването на достъп до физическата, социалната, икономическата и културната среда, до здравеопазване и образование, до информация и комуникации, с оглед възможността на хората с увреждания да се възползват пълноценно от всички свои права и основни свободи,

ц) Осъзнавайки, че всеки индивид със своите задължения по отношение на останалите индивиди и на общността, към която принадлежи, е отговорен да се стреми към насърчаване и съблюдаване на правата, признати в Международната харта на правата на човека,

ч) Убедени, че семейството като естествена и основна градивна клетка на обществото е обект на закрила от страна на обществото и от държавата и че хората с увреждания, както и членовете на техните семейства трябва да получат необходимата закрила и подкрепа, чрез които семействата на хората с увреждания да осигурят пълноценно и равноправно упражняване на техните права,

ш) Убедени, че една всеобхватна и цялостна международна конвенция, която да насърчава и защитава правата и достойнството на хората с увреждания, ще е съществен принос за преодоляване на дълбоката социална изолация на хората с увреждания и ще способства осигуряването на равни възможности за тяхното участие в гражданската, политическата, икономическата, социалната и културната област на обществения живот както в развитите, така и в развиващите се страни,

се договориха за следното:

Член 1

Цел

Целта на настоящата конвенция е да насърчава, защитава и гарантира пълноценното и равноправно упражняване на всички права на човека и основни свободи от хората с увреждания и да способства за зачитане на вътрешно присъщото им човешко достойнство.

Хората с увреждания включват лица с трайна физическа, психическа, интелектуална и сетивна недостатъчност, която при взаимодействие с обкръжаващата ги среда би могла да възпрепятства тяхното пълноценно и ефективно участие в обществото равноправно с останалите.

Член 2

Определения

За целите на настоящата конвенция:

„Комуникация“ включва всякакви езици, зрително представяне на текст, Брайлова азбука, тактилна комуникация, уголемени шрифтове, достъпни мултимедии, както и всякакви писмени, звукови, опростен език, дикторски, допълващи и алтернативни способи, средства и форми на комуникация, включително достъпни информационни и съобщителни технологии.

„Език“ включва говоримите и знакови езици, както и всякакви други форми на неговорим език.

„Дискриминация по признак на увреждане“ означава всякакво правене на разлика, всякакви ограничения или изключения, основаващи се на увреждане, имащи за цел или последица нарушаване или отменяне на зачитането, признаването или равноправното упражняване на всички права на човека и основни свободи в политическата, икономическата, социалната, културната, гражданската или всяка друга област. Това включва всякакви форми на дискриминация, включително отказ за предоставяне на разумни улеснения.

„Разумни улеснения“ означава всякакви необходими и подходящи модификации и приспособления, които не водят до непропорционално или неоправдано обременяване на околните, когато такива са необходими във всеки конкретен случай, за да се осигури на човека с увреждане признаването или упражняването на всички права и основни свободи наравно с всички останали.

„Универсален дизайн“ означава дизайн на изделия, жизнена среда, програми и услуги, които да се ползват в максимална степен от всички хора, без да се налага тяхното адаптиране или специализиран дизайн. Понятието „универсален дизайн“ не изключва наличието на спомагателни уреди и пособия за определени групи лица с увреждания, когато това се налага.

Член 3

Общи принципи

Принципите, върху които почива настоящата конвенция, са:

а) зачитане на вътрешно присъщото достойнство, самостоятелността на индивида, включително свободата на личен избор и неговата независимост;

б) забрана за дискриминация;

в) пълноценно и ефективно участие и включване в обществото;

г) уважение към различията и приемане на хората с увреждания като част от човешкото многообразие и човешкия род;

д) равни възможности;

е) достъпност;

ж) равноправие между мъжа и жената;

з) зачитане на развиващите се способности на децата с увреждания, зачитане на правото на децата с увреждания да запазят своята идентичност.

Член 4

Общи задължения

1. Държавите – страни по конвенцията, следва да предприемат необходимите стъпки с оглед гарантиране и признаване на пълноценното упражняване на всички права и основни свободи за хората с увреждания без каквато и да било дискриминация по признак на увреждане. За целта държавите – страни по конвенцията, следва да:

а) приемат всички необходими законодателни, административни и други мерки за прилагането на правата, признати по настоящата конвенция;

б) предприемат всякакви подходящи мерки, включително законодателни, за изменяне или отменяне на съществуващите закони, правила, наредби, обичаи и практики, които установяват дискриминация срещу хора с увреждания;

в) отразяват защитата и насърчаването на спазване правата на хората с увреждания във всички политики и програми;

г) се въздържат от всякакви актове и практики, несъответстващи на настоящата конвенция, и да гарантират нейното спазване от страна на публичните власти и институции;

д) предприемат всякакви подходящи мерки за премахване на дискриминация по признак на увреждане от страна на лица, организации и частни предприятия;

е) инициират или насърчават проучването или разработването на стоки, услуги, съоръжения и оборудване с универсален дизайн по смисъла на дефиницията по член 2 от настоящата конвенция, които с минимална модификация и инвестиции да се приспособят към специфичните нужди на конкретното лице с увреждания; да популяризират тяхното създаване и използване, както и прилагане принципите на универсалния дизайн при разработването на стандарти и ръководства за производството;

ж) инициират и насърчават проучването и разработването, както и да популяризират създаването и използването на нови технологии, включително информационни и съобщителни, на помощни средства за осигуряване на мобилност, на спомагателни устройства и технологии, подходящи за хора с увреждания, като се дава приоритет на тези с достъпна цена;

з) осигуряват достъпна информация на хората с увреждания относно наличието на помощни средства за осигуряване на мобилност, на спомагателни устройства и технологии, както и на всякакви други форми на подкрепа, поддържащи услуги и съоръжения;

и) насърчават обучението на специалистите и служителите, работещи с хора с увреждания, в упражняване на правата им по настоящата конвенция, с оглед по-доброто предоставяне на помощта и услугите, гарантирани от тези права.

2. По отношение на икономическите, социалните и културните права всяка държава – страна по конвенцията, се задължава да предприема мерки, използвайки в максимална степен своите налични ресурси, и когато това е необходимо, в рамките на международно сътрудничество, за постепенното постигане на пълноценното упражняване на тези права, без оглед на и в допълнение към задълженията по настоящата конвенция, които са незабавно приложими в съответствие с международното право.

3. В разработването и прилагането на необходимото законодателство и политики за прилагане на настоящата конвенция, както и във всякакви други процеси на вземане на решения, отнасящи се до проблемите на хората с увреждания, държавите – страни по конвенцията, се консултират тясно със и ангажират активното участие на лица, включително деца с увреждания чрез организациите, които ги представляват.

4. Нищо в настоящата конвенция не засяга каквито и да било съществуващи законови изисквания, които в още по-голяма степен способстват за упражняването на правата на хората с увреждания, съдържащи се в законите на дадена държава – страна по настоящата конвенция, или в международното законодателство, в сила за съответната държава. Не се допускат никакви ограничения върху или отказ от каквито и да било права на човека или основни свободи, признати или съществуващи в която и да било от държавите – страни по конвенцията, в изпълнение на закони, конвенции, правила или обичаи, под претекст, че настоящата конвенция не признава тези права и свободи или ги признава в по-малка степен.

5. Разпоредбите на настоящата конвенция се отнасят до всички съставни части на федералните държави без каквито и да било ограничения или изключения.

Член 5

Равенство и забрана на дискриминация

1. Държавите – страни по настоящата конвенция, признават, че всички хора са равни пред закона и имат право без каквато и да било дискриминация на еднаква закрила и еднакво третиране от закона.

2. Държавите – страни по настоящата конвенция, забраняват всякаква дискриминация по признак на увреждане и гарантират на лицата с увреждания равноправна и ефективна защита от закона срещу всякаква дискриминация на каквито и да било основания.

3. С оглед осигуряването на равнопоставеност и премахването на всякаква дискриминация държавите – страни по конвенцията, предприемат всички необходими стъпки, за да осигурят разумни улеснения на хората с увреждания.

4. Всякакви конкретни мерки, необходими за ускоряване или постигане на фактическо равенство на хората с увреждания, не се считат за дискриминация по смисъла на настоящата конвенция.

Член 6

Жени с увреждания

1. Държавите – страни по настоящата конвенция, признават, че жените и момичетата с увреждания са подложени на множество форми на дискриминация и в този смисъл предприемат мерки, които да ги подпомагат при пълноценното им упражняване на всички права на човека и основни свободи.

2. Държавите – страни по настоящата конвенция, предприемат всички необходими мерки за осигуряване на пълноценното развитие, социалното израстване и осигуряването на оправомощаване на жените с цел гарантиране на признаването и упражняването на правата на човека и основните свободи, залегнали в настоящата конвенция.

Член 7

Деца с увреждания

1. Държавите – страни по настоящата конвенция, предприемат всички необходими мерки за осигуряване на пълноценното упражняване от деца с увреждания на всичките им права на човека и основни свободи наравно с останалите деца.

2. Във всякакви действия, засягащи децата с увреждания, първостепенно съображение ще бъде защитата на интересите на детето.

3. Държавите – страни по настоящата конвенция, гарантират правото на децата с увреждания свободно да изразяват становища по всякакви въпроси, които ги засягат, като на техните становища се придава подобаваща тежест в съответствие с възрастта и степента им на зрялост; наред с това на децата се предоставя подходящо за увреждането и възрастта им съдействие при реализацията на това право.

Член 8

Повишаване на общественото съзнание

1. Държавите – страни по настоящата конвенция, се задължават да предприемат незабавни, ефективни и подходящи мерки:

а) за повишаване на общественото съзнание, включително на ниво семейство, по отношение на хората с увреждания и за възпитаване на респект към правата и достойнството на хората с увреждания;

б) за борба със стереотипите, предразсъдъците и вредните практики по отношение на хората с увреждания, включително такива по признак пол и възраст, във всички сфери на живота;

в) за повишаване на общественото съзнание относно способностите и приноса на хората с увреждания.

2. Мерките, предприети за тази цел, включват:

а) иницииране и поддържане на ефективни кампании за повишаване на общественото съзнание, предназначени:

i) да възпитават възприемчивост към правата на хората с увреждания;

ii) да насърчават положително възприемане и по-високо обществено съзнание към хората с увреждания;

iii) да способстват за признаване на уменията, качествата и способностите на хората с увреждания, както и на техния принос към работното място и пазара на труда;

б) възпитаване на уважение към правата на хората с увреждания, включително сред децата от най-ранна възраст, чрез всички равнища на образователната система;

в) насърчаване на всички средства за масово осведомяване да представят хората с увреждания по начин, съответстващ на целите на настоящата конвенция;

г) подпомагане провеждането на програми за обучение и повишаване на общественото съзнание по отношение на хората с увреждания и техните права.

Член 9

Достъпност

1. За да дадат възможност на хората с увреждания да живеят самостоятелно и да участват пълноценно във всички аспекти на живота, държавите – страни по настоящата конвенция, предприемат подходящи мерки за осигуряване за хората с увреждания на равен достъп до физическата среда на живеене, до транспорта, информацията и комуникациите, включително до информационните и комуникационните системи и технологии и до всички останали удобства и услуги, отворени или предназначени за широката общественост, както в градските, така и в селските райони. Тези мерки, които следва да включват идентифициране и премахване на всякакви пречки и прегради пред достъпността, се отнасят и към:

а) сгради, пътища, транспортни и всякакви други открити и закрити съоръжения, включително училища, жилищни постройки, здравни заведения и работни места;

б) информационни, комуникационни и други услуги, включително информационни системи и услуги за спешна помощ.

2. Държавите – страни по настоящата конвенция, предприемат също подходящи мерки за:

а) разработване, обнародване и мониторинг на прилагането на минимални стандарти и указания за достъпност на съоръженията и услугите, отворени за или предназначени за широката публика;

б) съобразяването с всички изисквания за достъпност за хора с увреждания от страна на всякакви частни лица, предлагащи съоръжения и услуги, отворени или предназначени за широката публика;

в) обучаване на заинтересованите лица и институции по проблемите на достъпността, засягащи хората с увреждания;

г) поставяне на обозначения в сгради и други съоръжения на Брайлова азбука или в други лесни за четене и разбиране форми;

д) предоставяне на форми за подкрепа като асистенти и посредници, включително водачи, четци, включително и професионални преводачи на езика на знаците, с оглед улесняване достъпа до сгради и други съоръжения, отворени за широката публика;

е) насърчаване прилагането на други подходящи форми на помощ и подкрепа за хора с увреждания с оглед улесняване достъпа им до информация;

ж) подпомагане достъпа на хората с увреждания до нови информационни и комуникационни технологии и системи, включително интернет;

з) способстване още в ранен етап за проектирането, разработването, производството и разпространението на финансово достъпни информационни и комуникационни технологии, за да бъдат достъпни за хора с увреждания при минимална себестойност.

Член 10

Право на живот

Държавите – страни по настоящата конвенция, потвърждават, че всяко човешко същество има вътрешно присъщо право на живот и предприемат всички необходими мерки за осигуряване на ефективното му упражняване от хора с увреждания наравно с всички останали.

Член 11

Рискови ситуации и хуманитарни бедствия

Държавите – страни по конвенцията, предприемат в съответствие с поетите от тях задължения по силата на международното право, включително международното хуманитарно право и международното право в сферата на правата на човека, всички необходими мерки за осигуряване защитата и безопасността на хората с увреждания в рискови ситуации, включително при военен конфликт, хуманитарни и природни бедствия.

Член 12

Равнопоставеност пред закона

1. Държавите – страни по настоящата конвенция, потвърждават, че хората с увреждания навсякъде се признават от закона като правни субекти.

2. Държавите – страни по настоящата конвенция, признават правоспособността и дееспособността на хората с увреждания наравно с всички останали във всички сфери на живота.

3. Държавите – страни по настоящата конвенция, предприемат подходящи мерки за осигуряване достъп на хората с увреждания до необходимата им подкрепа за самостоятелно упражняване на техните права.

4. Държавите – страни по настоящата конвенция, гарантират, че всички мерки, отнасящи се до самостоятелното упражняване на права от хората с увреждания, съдържат в себе си подходящи и ефективни гаранции срещу злоупотреба в съответствие с международното право в областта на правата на човека. Подобни гаранции обезпечават, че мерките, отнасящи се до самостоятелно упражняване на права от хората с увреждания, зачитат волята и предпочитанията им, не позволяват конфликт на интереси или неправомерно влияние, че са пропорционални и пригодени към състоянието на лицето, че се прилагат за възможно най-кратък срок и подлежат на редовен преглед по реда на надзора от страна на компетентен, независим и безпристрастен орган или съдебна инстанция. Гаранциите са пропорционални на степента, до която тези мерки засягат правата и интересите на съответното лице.

5. В съответствие с текста на настоящия член държавите – страни по конвенцията, предприемат подходящи и ефективни мерки за осигуряване на равните права на хората с увреждания да притежават и наследяват имущество, да контролират собствените си финансови дела и да имат равен достъп до банкови кредити, ипотеки и други форми на финансово кредитиране и защитават хората с увреждания от произволно отнемане на тяхното имущество.

Член 13

Достъп до правосъдие

1. Държавите – страни по настоящата конвенция, осигуряват на хората с увреждания ефективен достъп до правосъдие наравно с всички останали, включително чрез предоставяне на процедурни и подходящи за възрастта им мерки за подкрепа с оглед ефективното изпълняване на тяхната роля като преки и непреки участници, като свидетели във всякакви процесуални действия, включително в следствената и други предварителни фази.

2. С оглед осигуряването на ефективен достъп до правосъдие за хората с увреждания държавите – страни по конвенцията, способстват за подходящо обучение на работещите в сферата на съдопроизводството, включително полицейските служители и служителите в затворите.

Член 14

Свобода и сигурност на личността

1. Държавите – страни по настоящата конвенция, гарантират, че хората с увреждания равноправно с всички останали:

а) упражняват правото на свобода и сигурност на личността;

б) не са лишавани неправомерно и произволно от тяхната свобода, както и че всяко лишаване от свобода е в съответствие със закона, като само по себе си наличието на увреждане в никакъв случай не бива да бъде основание за лишаването им от свобода.

2. Държавите – страни по настоящата конвенция, гарантират, че в случай, че лица с увреждания бъдат лишени от свобода в резултат на каквато и да било процедура, те ще имат право наравно с всички останали на гаранции в съответствие с международното право в областта на правата на човека, като с тях ще се отнасят в съответствие с целите и принципите на настоящата конвенция, включително чрез осигуряване на разумни улеснения.

Член 15

Защита срещу изтезания или жестоко, нечовешко или унизително отнасяне или наказание

1. Никой не може да бъде подлаган на изтезания или на жестоко, нечовешко или унизително отнасяне или наказание. По-конкретно, никой не може да бъде подлаган без своето свободно волеизявление на медицински или научни експерименти.

2. Държавите – страни по настоящата конвенция, предприемат всякакви ефективни законодателни, административни, съдебни или други мерки, за да закрилят хората с увреждания, равноправно с всички останали срещу подлагане на изтезания или на жестоко, нечовешко или унизително отнасяне или наказание.

Член 16

Защита срещу експлоатация, насилие и тормоз

1. Държавите – страни по настоящата конвенция, предприемат всякакви подходящи законодателни, административни, социални, образователни и други мерки, за да защитят хората с увреждания както във, така и извън дома им срещу всякакви форми на експлоатация, насилие и тормоз, включително в аспектите на полова принадлежност на тези понятия.

2. Държавите – страни по настоящата конвенция, предприемат също така всякакви подходящи мерки за предотвратяване на всякакви форми на експлоатация, насилие и тормоз, като осигуряват и подходящи форми на съобразена с пола и възрастта помощ и подкрепа за лица с увреждания и техните семейства и гледачи, включително чрез предоставяне на информация и обучение относно избягването, разпознаването и докладването на всякакви случаи на експлоатация, насилие и тормоз. Държавите – страни по конвенцията, осигуряват такива подкрепящи услуги, които да са съобразени с възрастта, пола и увреждането на индивида.

3. С цел предотвратяване възникването на всякакви форми на експлоатация, насилие и тормоз държавите – страни по конвенцията, гарантират, че всякакви съоръжения и програми, предназначени за хора с увреждания, са обект на ефективен мониторинг от независими органи.

4. Държавите – страни по настоящата конвенция, предприемат всякакви подходящи мерки, включително чрез осигуряване на охрана, за подпомагане на физическото, когнитивното и физиологическото възстановяване, рехабилитация и социална реинтеграция на лица с увреждания, станали жертва на каквито и да било форми на експлоатация, насилие или тормоз. Такова възстановяване и реинтеграция трябва да се провеждат в среда, способстваща за здравето, благоденствието, самоуважението, достойнството и самостоятелността на индивида, предвид конкретните му нужди с оглед на пол и възраст.

5. Държавите – страни по настоящата конвенция, приемат ефективно законодателство и политики, включително конкретно по отношение на жените и децата, с което да способстват за идентифицирането, разследването и при нужда – съдебното преследване на всякакви прояви на експлоатация, насилие и тормоз по отношение на хора с увреждания.

Член 17

Защита на целостта и ненакърнимостта на личността

Всяко лице с увреждания има право на зачитане на неговата физическа или психическа цялост и ненакърнимост равноправно с всички останали.

Член 18

Свобода на придвижването и националност

1. Държавите – страни по настоящата конвенция, признават правата на хората с увреждания на свободно придвижване, свободен избор на местоживеене и националност наравно с всички останали, включително като гарантират, че хората с увреждания:

а) имат право на придобиване и промяна на националност и не могат да бъдат лишени от националността си произволно или на основание на увреждане;

б) не са лишени на основание увреждане от възможност да придобиват, притежават и ползват документи, удостоверяващи тяхната националност, или други документи за самоличност, както и да се възползват от подходящи процедури, например имиграционни, каквито биха могли да им бъдат необходими за упражняване на правото им на свободно придвижване;

в) са свободни да напускат всяка една държава, включително своята собствена;

г) не са лишавани произволно или по признак на увреждане от правото да влизат в собствената си държава.

2. Децата с увреждания следва да бъдат регистрирани незабавно след раждането си и да имат право още с раждането си на име, на придобиване на националност и доколкото е възможно, да познават и да бъдат отглеждани от родителите си.

Член 19

Независим живот и включване в общността

Държавите – страни по настоящата конвенция, признават правата на всички хора с увреждания да живеят в общността с възможности за избор, каквито имат всички останали хора и предприемат ефективни и подходящи мерки, така че хората с увреждания да бъдат подпомогнати за пълноценно упражняване на това тяхно право и за пълното им включване и участие в общността, включително чрез осигуряване на:

а) възможност за хората с увреждания да избират равноправно с всички останали местожителството си, къде и с кого да живеят, като не биват задължавани да живеят при конкретни условия;

б) достъп за хората с увреждания до набор от услуги в дома, в социални заведения и услуги за подкрепа в общността, в това число и достъп до лична помощ, каквато е необходима за подкрепа на ежедневието и участие в живота на общността, за да се избегне тяхната изолация и сегрегация;

в) равен достъп за хората с увреждания до всички обществени услуги и публични обекти по начин, съобразен с техните нужди.

Член 20

Лична мобилност

Държавите – страни по настоящата конвенция, предприемат ефективни мерки за осигуряване на лична мобилност с най-голяма възможна степен на независимост за хората с увреждания, включително чрез:

а) улесняване на личната мобилност на хора с увреждания по начин и време, предпочетени от тях и на достъпна цена;

б) улесняване достъпа на хора с увреждания до качествени помощни средства за придвижване, устройства, спомагателни технологии и до асистенти и посредници, включително чрез тяхното предоставяне на достъпна цена;

в) предоставяне на обучение по умения за придвижване на хора с увреждания и на специализиран персонал, работещ с такива;

г) насърчаване на лицата, произвеждащи средства за придвижване, устройства и спомагателни технологии, да вземат предвид всички аспекти на мобилността на хората с увреждания.

Член 21

Свобода на изразяване и на мнение, свобода на достъпа до информация

Държавите – страни по настоящата конвенция, предприемат подходящи мерки за даване възможност на хората с увреждания да упражняват правото си на свобода на мнението и изразяването, включително свободата да търсят, получават и споделят информация и идеи, наравно с всички останали и с всички останали, като използват предпочитани от тях форми на комуникация, посочени в член 2 от настоящата конвенция, включително чрез:

а) предоставяне на информация, предназначена за широката общественост, на хора с увреждания в достъпен за тях формат и посредством технологии, подходящи за различни видове увреждания, своевременно и без допълнителни разходи;

б) възприемане и улесняване на използването на езика на знаците, Брайловата азбука, допълващи и алтернативни способи на комуникация, както и на всякакви други достъпни средства, методи и формати на комуникация, предпочитани от хората с увреждания при тяхното официално общуване;

в) приканване на частните лица, предоставящи услуги на населението, включително чрез интернет, да предоставят информация и услуги на хора с увреждания в достъпен и лесен за ползване формат от хора с увреждания;

г) приканване на средствата за масова комуникация, включително доставчиците на информация по интернет, да направят услугите си достъпни за хора с увреждания;

д) признаване и спомагане за използването на езици на знаците.

Член 22

Зачитане на личната неприкосновеност

1. Хората с увреждания независимо от тяхното местоживеене и условия на живот не могат да бъдат подлагани на каквато и да било произволна и неправомерна намеса в личния им живот, в техния дом, семейство, кореспонденция или други форми на комуникация, както и на неправомерни атаки срещу честта и доброто им име. Хората с увреждания имат право на закрила от закона срещу подобна намеса или атаки.

2. Държавите – страни по настоящата конвенция, защитават неприкосновеността на личната, здравната и рехабилитационната информация на хората с увреждания наравно с всички останали.

Член 23

Уважение към дома и семейството

1. Държавите – страни по настоящата конвенция, предприемат ефективни и подходящи мерки за премахване на всякаква дискриминация срещу хора с увреждания по въпроси, свързани с брака, семейството, родителските права и личните връзки и взаимоотношения, равноправно с всички останали, за да гарантират:

а) признаване на правото на всяко лице с увреждания, което е на възраст за сключване на брак, да сключи такъв и да създаде семейство на базата на свободното и пълно съгласие на двете заявили това намерение страни;

б) признаване правото на хората с увреждания да вземат свободно и отговорно решение за броя и интервала между раждането на децата си и правото им на достъп до подходяща за възрастта им информация и обучение по възпроизводство и семейно планиране и предоставяне на необходимите средства, с които да упражняват тези свои права;

в) запазване на детеродните способности на хората с увреждания, включително деца, наравно с всички останали.

2. Държавите – страни по настоящата конвенция, обезпечават правата и отговорностите на хората с увреждания по отношение на настойничеството, попечителството, опекунството и осиновяването на деца или други подобни институти, доколкото тези понятия съществуват в националното законодателство, като при всички случаи върховенство има интересът на детето. Държавите – страни по конвенцията, осигуряват подходящо съдействие на хората с увреждания при упражняване на техните отговорности по отглеждане на децата.

3. Държавите – страни по настоящата конвенция, осигуряват на децата с увреждания равни права по отношение на живота в семейството. С оглед реализирането на тези права и за предотвратяване на укриване, изоставяне, занемаряване и сегрегация на децата с увреждания държавите – страни по конвенцията, осигуряват своевременна и всеобхватна информация, услуги и подкрепа на децата с увреждания и техните семейства.

4. Държавите – страни по настоящата конвенция, предприемат мерки за предотвратяване отделянето на дете от родителите му против тяхната воля освен в случаите, когато съгласно решение на компетентните власти, подлежащо на съдебен контрол и взето в съответствие с приложимото право и по установения ред, се постановява, че подобно отделяне на детето от родителите е необходимо и в интерес на детето. В никакъв случай едно дете не може да бъде отделяно от родителите си по причини на увреждане, било на детето, или на единия или двамата родители.

5. В случай че непосредственото семейство не е в състояние да се грижи за дете с увреждания, държавите – страни по конвенцията, полагат всички усилия за осигуряване на алтернативни грижи в рамките на разширеното семейство, а ако това се окаже невъзможно – в приемно семейство.

Член 24

Образование

1. Държавите – страни по настоящата конвенция, признават правото на образование на хората с увреждания. С оглед реализирането на това право без дискриминация и при равни възможности държавите – страни по конвенцията, осигуряват включваща образователна система на всички равнища и възможности за обучение през цялата продължителност на живота, насочени към:

а) пълно развитие на човешкия потенциал и чувството за собствена стойност и достойнство и укрепване на спазването на правата на човека, основните свободи и човешкото многообразие;

б) развитие от страна на хора с увреждания на тяхната личност, таланти и творчески заложби, на техните умствени и физически способности в пълния размер на техния потенциал;

в) предоставяне на възможност на хората с увреждания да участват ефективно в свободно общество.

2. При реализирането на това право държавите – страни по конвенцията, гарантират, че:

а) лица с увреждания не са изключени от системата на общото образование по причина на тяхното увреждане, както и деца с увреждания не са изключени от системата на безплатното и задължително начално образование или на средното образование по причина на тяхното увреждане;

б) хората с увреждания имат достъп до включващо, качествено и безплатно начално образование и до средно образование равноправно с всички останали в общността, в която живеят;

в) се предоставят разумни улеснения според изискванията на индивида;

г) хората с увреждания получават нужната им подкрепа в рамките на системата за общо образование с оглед улесняване на тяхното ефективно образование;

д) се предоставят ефективни мерки за индивидуална подкрепа в среда, способстваща за пълноценното им академично и социално израстване, в съответствие с целите на пълното включване.

3. Държавите – страни по настоящата конвенция, дават възможност на хората с увреждания за усвояване на житейски и социални умения, способстващи за пълноценното им и равноправно участие в образованието и като членове на общността. За тази цел държавите – страни по конвенцията, предприемат подходящи мерки, включително:

а) улесняване изучаването на Брайловата и други алтернативни азбуки, на допълващи и алтернативни методи, средства и формати на комуникация, ориентация и умения за придвижване, улесняване на взаимната взаимопомощ и наставничеството в рамките на общността;

б) улесняване усвояването на език на знаците и налагане на лингвистична идентичност на общността на лишените от слух;

в) гарантиране, че образованието на лица и особено деца, които са лишени от зрение, слух или от двете, се осъществява при използване на най-подходящите за индивида езици, методи и средства за комуникация и в среда, способстваща за пълноценното му академично и социално израстване.

4. За да спомогнат за реализирането на това право, държавите – страни по конвенцията, предприемат подходящи мерки за привличане на работа на учители, включително такива с увреждания, които да са квалифицирани по езика на знаците и/или Брайловата азбука, да обучават професионалисти и други служители за работа на всички равнища на образователния процес. Това обучение трябва да включва в себе си разбиране на нуждите на хората с увреждания и използване на всякакви допълващи или алтернативни методи, средства и формати на комуникация, образователни методики и материали, предназначени за хора с увреждания.

5. Държавите – страни по конвенцията, гарантират, че хората с увреждания имат пълен достъп до общо висше образование, до професионално образование и подготовка, до образование за възрастни и възможности за обучение през целия живот, без дискриминация и равноправно с всички останали. За целта държавите – страни по конвенцията, осигуряват предоставянето на разумни улеснения за хората с увреждания.

Член 25

Здравеопазване

Държавите – страни по настоящата конвенция, признават правото на хората с увреждания на достъп до най-високия постижим стандарт на здравеопазване без дискриминация по признак увреждане. Държавите – страни по конвенцията, предприемат подходящи мерки за осигуряване достъпа на хора с увреждания до съобразени с пола им здравни услуги, включително медицинска рехабилитация. По-конкретно държавите – страни по конвенцията:

а) осигуряват на хората с увреждания същия обхват, качество и стандарт на безплатни или финансово достъпни здравни грижи и програми, както на всички останали, включително в областта на сексуалното и репродуктивното здраве и на програмите за обществено здраве, провеждани сред населението;

б) осигуряват на хората с увреждания такива здравни услуги, от които те се нуждаят с оглед на конкретното увреждане, включително ранно откриване и подходяща интервенция, както и здравни услуги, предназначени за намаляване до минимум и превенция на по-нататъшни увреждания, включително при деца и при по-възрастни индивиди;

в) предоставят тези здравни услуги колкото е възможно по-близо до общността, в която живеят хората с увреждания, включително в селските райони;

г) изискват от здравните работници да полагат за хората с увреждания грижи със същото качество както за всички останали, включително с тяхното свободно и информирано съгласие, като между другото повишават разбирането сред здравните работници за правата на човека, достойнството, самостоятелността и нуждите на хората с увреждания, посредством обучение и разгласяване на етичните стандарти за общественото и частното здравеопазване;

д) забраняват всякаква дискриминация спрямо хората с увреждания при предоставянето на здравни застраховки, както и на застраховки живот, когато такива се допускат по националното законодателство, които трябва да им се предоставят по справедлив и обоснован начин;

е) предотвратяват всякакви случаи на дискриминационен отказ за предоставяне на здравеопазване или здравни услуги, или храна и течности по причини на увреждане.

Член 26

Абилитация и рехабилитация

1. Държавите – страни по настоящата конвенция, предприемат ефективни и подходящи мерки, включително чрез взаимна подкрепа в рамките на общността, за да се даде възможност на хората с увреждания да постигнат и поддържат максимална самостоятелност, пълноценна физическа, умствена, социална и професионална реализация и пълноценно включване и участие във всички сфери на живота. За тази цел държавите – страни по конвенцията, организират, укрепват и разширяват цялостна система от услуги и програми по абилитация и рехабилитация, и по-специално в сферите на здравеопазването, заетостта, образованието и социалните услуги по такъв начин, че тези услуги и програми:

а) да започват на възможно най-ранен етап, като се основават на мултидисциплинарна оценка на индивидуалните нужди и предимства;

б) да способстват за участието и включването в общността и във всички сфери на обществото; да са доброволни и да се предоставят, колкото е възможно по-близо до общността, в която живеят хората с увреждания, включително в селските райони.

2. Държавите – страни по настоящата конвенция, спомагат за първоначалното и текущо обучение на професионалисти и други служители в службите за абилитация и рехабилитация.

3. Държавите – страни по настоящата конвенция, спомагат за разпространението, познаването и използването на спомагателни устройства и технологии, предназначени за хора с увреждания, по отношение на тяхната абилитация и рехабилитация.

Член 27

Работа и заетост

1. Държавите – страни по настоящата конвенция, признават правото на труд на хората с увреждания наравно с всички останали, като това включва правото на възможност за прехрана чрез свободно избрана или приета работа на пазара на труда и в работна среда, която да е отворена, недискриминационна и достъпна за хора с увреждания. Държавите – страни по конвенцията, гарантират и насърчават реализацията на правото на труд, включително за лица, придобили увреждане в процеса на трудова заетост, чрез предприемане на необходимите стъпки, включително законодателни, сред които:

а) забрана на дискриминация по причини на увреждане по всякакви въпроси, засягащи всякакви форми на заетост, включително условията за набиране на работна сила, наемане на работа и трудова заетост, продължаване на трудов договор, професионално израстване и безопасни и здравословни условия на труд;

б) защита на правото на хората с увреждания, равноправно с всички останали, на справедливи и благоприятни условия на труд, включително равни възможности и равно заплащане при равна стойност на положения труд, безопасни и здравословни условия на труд, включително защита срещу тормоз и право на обезщетение за понесени морални щети;

в) осигуряване на възможност за хората с увреждания да упражняват своите трудови и профсъюзни права равноправно с всички останали;

г) предоставяне на възможност на хората с увреждания за ефективен достъп до общи програми по техническо и професионално насочване, до служби за намиране на работа и професионално и текущо обучение;

д) създаване на възможности за трудова заетост и професионално израстване на хора с увреждания на пазара на труда, както и оказване на съдействие при намиране, придобиване, поддържане на и завръщане към трудова заетост;

е) създаване на възможности за упражняване на свободни професии, частно предприемачество, създаване на кооперативни сдружения и започване на собствен бизнес;

ж) осигуряване на заетост за хора с увреждания в публичния сектор;

з) насърчаване на заетостта на хора с увреждания в частния сектор чрез подходящи политики и мерки, които могат да включват програми за преференциална заетост, икономически стимули и други мерки;

и) предоставяне на хората с увреждания на разумни улеснения на работното място;

й) съдействие за придобиване от хората с увреждания на трудов опит на свободния пазар на труда;

к) съдействие за провеждането на програми по професионална рехабилитация, задържане и завръщане на работа на хора с увреждания.

2. Държавите – страни по настоящата конвенция, не допускат хора с увреждания да бъдат държани в робство или крепостничество и ги защитават равноправно с всички останали срещу принудителен труд или трудова повинност.

Член 28

Подходящ жизнен стандарт и социална закрила

1. Държавите – страни по настоящата конвенция, признават правото на хората с увреждания на подходящ жизнен стандарт за тях и техните семейства, включително на подходяща храна, облекло и жилище и на непрестанно подобряване на условията им на живот, като предприемат съответни стъпки за обезпечаване и подпомагане на упражняването на това право без дискриминация по причини на увреждане.

2. Държавите – страни по настоящата конвенция, признават правото на хората с увреждания на социална закрила и на упражняване на това им право без дискриминация по причини на увреждане, като предприемат съответни стъпки за обезпечаване и подпомагане на упражняването на това право, включително мерки:

а) за осигуряване на равен достъп за хората с увреждания до чиста вода и осигуряване на достъп до подходящи и финансово достъпни услуги, технически средства и други форми на подпомагане, съобразени с нуждите на тяхното увреждане;

б) за осигуряване на достъп за хора с увреждания и по-конкретно жени и девойки и по-възрастни индивиди с увреждания до програми за социална закрила и намаляване на бедността;

в) за осигуряване на достъп за хора с увреждания и техните семейства, живеещи в бедност, до помощ от държавата по покриване на разходите им, свързани с увреждането, включително подходящо обучение, съвети и консултации, финансово подпомагане и социален патронаж;

г) за осигуряване на достъп за хора с увреждания до социални програми за жилищно устройване;

д) за осигуряване на равен достъп за хора с увреждания до пенсионни осигуровки и програми.

Член 29

Участие в политическия и обществения живот

Държавите – страни по настоящата конвенция, гарантират на хората с увреждания политически права и възможности за тяхното упражняване равноправно с всички останали, като:

а) осигуряват ефективно и пълноценно участие на хората с увреждания в политическия и обществения живот наравно с всички останали, пряко или чрез свободно избрани техни представители, включително правото и възможността на хората с увреждания да избират и да бъдат избирани, между другото и чрез:

i) осигуряване на подходящи, достъпни и лесни за разбиране и ползване процедури, съоръжения и материали за гласуване;

ii) защита на правото на хората с увреждания на тайно гласуване в избори и референдуми без сплашване и на правото да се кандидатират в избори, да заемат ефективно изборни длъжности и да упражняват всички публични функции на всякакви равнища на държавното управление, като улесняват достъпа им до подпомагащи и нови технологии, където това е подходящо;

iii) гарантиране на свободното волеизявление на хората с увреждания като гласоподаватели и за целта, при необходимост и по тяхна молба, допускане на лице по техен избор да им оказва помощ при гласуването;

б) активно способстват за поддържане на среда, в която хората с увреждания могат ефективно и пълноценно да участват в управлението на обществените дела без дискриминация и равноправно с всички останали и насърчават тяхното участие в обществените дела, включително:

i) участие в неправителствени организации и асоциации, ангажирани в обществения и политическия живот на страната и в дейността и управлението на политически партии;

ii) създаване на или членуване във организации на хора с увреждания, които да представляват хората с увреждания на международно, национално, регионално и местно равнище.

Член 30

Участие в културния живот, почивка, свободно време и спорт

1. Държавите – страни по настоящата конвенция, признават правото на хората с увреждания да участват равноправно с всички останали в културния живот, като предприемат подходящи мерки, за да гарантират, че хората с увреждания:

а) имат достъп до културни материали в достъпен за тях формат;

б) имат достъп до телевизионни програми, филми, театрални спектакли и други културни прояви в достъпен за тях формат;

в) имат достъп до културни представления или услуги, като например театри, музеи, кина, библиотеки и туристически услуги, както и доколкото е възможно, с достъп до паметници и обекти от национално културно значение.

2. Държавите – страни по настоящата конвенция, предприемат подходящи мерки за предоставяне на възможност на хората с увреждания да развиват и използват своя творчески, артистичен и интелектуален потенциал не само в своя собствена полза, но и за благото на обществото.

3. Държавите – страни по настоящата конвенция, предприемат подходящи мерки в съответствие с международното право, за да гарантират, че законите, защитаващи правата на интелектуална собственост, не служат като необоснована или дискриминационна преграда пред достъпа на хора с увреждания до културни материали.

4. Хората с увреждания имат неотменно право равноправно с всички останали на признаване и подкрепа на тяхната специфична културна и лингвистична идентичност, включително език на знаците и култура на лишените от слух.

5. С оглед предоставянето на възможност на хора с увреждания да участват равноправно с всички останали в развлекателни и спортно-възстановителни дейности държавите – страни по конвенцията, предприемат подходящи мерки:

а) за насърчаване и подпомагане на участието, в най-пълната възможна степен, на хора с увреждания в обичайни спортни дейности на всички равнища;

б) за осигуряване възможност за хората с увреждания да организират, развиват и участват в развлекателни и спортно-възстановителни дейности, специално пригодени за хора с увреждания, като за целта насърчават предоставянето на такива хора равноправно с всички останали на подходящо обучение, тренировка и ресурси;

в) за осигуряване за хора с увреждания на достъп до съоръжения и обекти за спорт, отдих и прекарване на свободното време;

г) за осигуряване за деца с увреждания равноправно с всички останали деца на равен достъп до игри и спортно-развлекателни дейности, включително такива, които са застъпени в училищната система;

д) за осигуряване за хората с увреждания на достъп до услуги от лица, ангажирани в организиране на спортно-развлекателни, туристически и други свързани със свободното време дейности.

Член 31

Статистика и събиране на данни

1. Държавите – страни по настоящата конвенция, се задължават да събират подходяща информация, включително статистически и научни данни, които да им дадат възможност да формулират и прилагат политики с оглед ефективното прилагане на настоящата конвенция. Процесът на събиране на такава информация следва да протича:

а) при спазване на законно установените гаранции, включително на приложимо законодателство по защита на данните, за осигуряване на поверителност и уважение към правото на неприкосновеност на личността на хората с увреждания;

б) в съответствие с международно приетите норми за защита на правата на човека и основните свободи и етичните принципи при събирането и използването на статистически данни.

2. Събраната в съответствие с настоящия член информация се разпределя според нуждите и се използва за оценяване изпълнението от държавите – страни по конвенцията, на задълженията им, произтичащи от нея, както и за идентифициране и преодоляване на пречките, на които се натъкват лицата с увреждания в упражняване на своите права.

3. Държавите – страни по настоящата конвенция, поемат отговорност за разпространението на тези статистически данни с цел осигуряване достъпността им за хора с увреждания и др.

Член 32

Международно сътрудничество

1. Държавите – страни по настоящата конвенция, осъзнават важността на международното сътрудничество и неговото развитие и подпомагане в подкрепа на националните усилия за реализация на целта и задачите на настоящата конвенция и предприемат подходящи и ефективни мерки в това отношение както между самите държави, така и – при нужда – в партньорство със съответните международни и регионални организации и гражданското общество и по-конкретно с организации на хора с увреждания. Тези мерки могат да включват между другото:

а) осигуряване на включване и достъп на хората с увреждания до международното сътрудничество, включително и до международните програми за развитие;

б) насърчаване и подпомагане на изграждането на капацитет, включително чрез обмен и споделяне на информация, опит, програми за обучение и най-добри практики;

в) насърчаване на сътрудничеството в областта на научните изследвания и улесняване достъпа до научно-технически знания;

г) предоставяне според нуждите на техническа и икономическа помощ, включително чрез улесняване достъпа до и споделянето на достъпни и спомагащи технологии, и чрез трансфер на технологии.

2. Разпоредбите на настоящия член по никакъв начин не отменят задълженията на всяка държава – страна по конвенцията, да изпълнява задълженията си, произтичащи от нея.

Член 33

Прилагане на национално равнище и мониторинг

1. Държавите – страни по настоящата конвенция, всяка в съответствие със своето държавно устройство, определят едно или две звена в държавната администрация по въпроси, свързани с прилагането на настоящата конвенция, като обръщат подобаващо внимание на създаването или определянето на координиращ механизъм в държавната администрация за улесняване провеждането на свързани дейности в различни сектори и на различни равнища.

2. Държавите – страни по настоящата конвенция, всяка в съответствие със своята правна и административна система, поддържат, укрепват, определят или създават в рамките на съответната държава – страна по конвенцията, мрежа, включваща според нуждите един или повече независими механизми, които да насърчават, защитават и наблюдават прилагането на настоящата конвенция. При определяне или създаване на такива механизми държавите – страни по конвенцията, се съобразяват с принципите, отнасящи се до статута и функционирането на националните институции за защита и гарантиране на правата на човека.

3. Гражданското общество, по-конкретно хората с увреждания и организациите, които ги представят, трябва да бъдат включени и пълноценно да участват в процеса на мониторинг.

Член 34

Комитет по правата на хората с увреждания

1. Създава се Комитет по правата на хората с увреждания (наричан по-нататък за краткост „Комитетът“), който да изпълнява посочените по-долу функции.

2. Комитетът се състои от дванадесет експерти към момента на влизане в сила на настоящата конвенция. След още шестдесет ратификации или присъединявания на страни по конвенцията съставът на Комитета ще се увеличи с още шест членове, като ще достигне максимален брой осемнадесет членове.

3. Членовете на Комитета участват в него в личното си качество и трябва да бъдат хора с високи морални качества и призната компетентност и опит в приложното поле на настоящата конвенция. При номиниране на своите кандидати държавите – страни по конвенцията, се приканват да обърнат подобаващо внимание на изискванията на член 4, ал. 3 от настоящата конвенция.

4. Членовете на Комитета се избират от държавите – страни по конвенцията, като се търси равномерно географско разпределение, представяне на различни форми на цивилизация и на основните типове правни системи при балансирано представяне на половете и участие на експерти с увреждания.

5. Членовете на Комитета се избират с тайно гласуване от списък на лица, номинирани от съответната държава – страна по конвенцията, на заседания на Конференцията на държавите – страни по конвенцията. На тези заседания, за провеждането на които е необходим кворум от две трети от държавите – страни по конвенцията, за избрани в Комитета се считат лицата, получили най-голям брой гласове и абсолютно мнозинство от гласовете на представените и гласуващи на Конференцията държави – страни по конвенцията.

6. Първоначалните избори следва да се проведат не по-късно от шест месеца след датата на влизане в сила на настоящата конвенция. Най-малко четири месеца преди определената дата за следващи избори Генералният секретар на Организацията на обединените нации изпраща писмо до държавите – страни по конвенцията, с което ги приканва до два месеца да представят номинациите си. Впоследствие Генералният секретар изготвя азбучен списък на всички така номинирани лица, в който се посочва от коя държава – страна по конвенцията, са номинирани, и го представя на държавите – страни по настоящата конвенция.

7. Членовете на Комитета се избират за четиригодишен мандат, като имат право само на едно преизбиране. Мандатът на шестима от членовете, избрани на първите избори, обаче изтича след две години, като техните имена се определят чрез жребий от председателя на заседанието по ал. 5 от настоящия член непосредствено след провеждането на първите избори.

8. Изборът на шестимата допълнителни членове на Комитета се провежда на редовни избори по реда на настоящия член.

9. В случай че член на Комитета почине, подаде оставка или заяви, че по някаква друга причина не може да изпълнява задълженията си като такъв, държавата – страна по конвенцията, която го е номинирала, назначава на негово място друг експерт, притежаващ квалификациите и отговарящ на изискванията по съответните разпоредби на настоящия член, който да изслужи остатъка от мандата му.

10. Комитетът приема свой процедурен правилник.

11. Генералният секретар на Организацията на обединените нации осигурява необходимия персонал и ресурсно обезпечаване за ефективното осъществяване на функциите на Комитета по настоящата конвенция, като свиква първото му заседание.

12. С одобрението на Общото събрание членовете на Комитета, създаден по настоящата конвенция, получават възнаграждение от средствата на ООН при условия и по ред, одобрен от Общото събрание, с оглед важността на отговорностите на Комитета.

13. Членовете на Комитета имат право на материални условия на работа, привилегии и имунитет на експерти на мисии на ООН, определени в съответните раздели на Конвенцията за привилегиите и имунитетите в Организацията на обединените нации.

Член 35

Доклади на държавите – страни по конвенцията

1. Всяка държава – страна по конвенцията, представя на Комитета чрез Генералния секретар на Организацията на обединените нации цялостен доклад относно мерките, предприети в изпълнение на задълженията й по настоящата конвенция и за постигнатия напредък в тази насока, в срок две години след влизане в сила на настоящата конвенция за въпросната държава – страна по нея.

2. От този момент нататък държавите – страни по конвенцията, представят последващи доклади поне по веднъж на четири години или допълнителни по искане на Комитета.

3. Комитетът решава и дава указания относно съдържанието на докладите.

4. Държава – страна по настоящата конвенция, която е представила цялостен първоначален доклад на Комитета, не е длъжна да повтаря в своите последващи доклади вече изложената в него информация. При изготвяне на докладите си до Комитета държавите – страни по конвенцията, се приканват да вършат това открито и прозрачно при съобразяване с изискванията на член 4, ал. 3 от тази конвенция.

5. Докладите могат да посочват фактори и затруднения, имащи отражение върху изпълнението на задълженията по настоящата конвенция.

Член 36

Разглеждане на докладите

1. Всеки доклад се разглежда от Комитета, който прави предложения и общи препоръки по доклада, каквито счете за подходящи, и ги препраща на съответната държава – страна по конвенцията, която може да отговори на Комитета с каквато информация счете за подходяща. Комитетът може да поиска от държавите – страни по конвенцията, допълнителна информация относно нейното прилагане.

2. Ако дадена държава – страна по конвенцията, има сериозно закъснение с предаването на доклада, Комитетът може да уведоми въпросната държава за необходимостта да се извърши преглед на прилагането на конвенцията във въпросната държава въз основа на надеждна информация, с каквато Комитетът разполага, ако въпросният доклад не бъде представен в срок три месеца от получаване на уведомлението. Комитетът поканва въпросната държава – страна по конвенцията, да участва в този преглед. Ако в отговор държавата – страна по конвенцията, представи искания доклад, по отношение на нея се прилага текстът на ал. 1 от настоящия член.

3. Генералният секретар на Организацията на обединените нации предоставя докладите на всички държави – страни по настоящата конвенция.

4. Държавите – страни по настоящата конвенция, разгласяват широко и предоставят докладите на обществеността в съответните страни, като улесняват достъпа до предложенията и общите препоръки, получени по отношение на тези доклади.

5. Комитетът предава, когато счете за подходящо, на специализираните агенции, фондове и програми на ООН, както и на други компетентни органи доклади от държавите – страни по настоящата конвенция, с оглед предприемане на мерки по съдържащи се в тях молби или индикации за нужди от техническа консултация и помощ наред с констатациите и препоръките на Комитета, ако има такива, по въпросните молби или индикации.

Член 37

Сътрудничество между държавите – страни по конвенцията, и Комитета

1. Всяка държава – страна по конвенцията, сътрудничи с Комитета и подпомага неговите членове при изпълнение на мандата им.

2. В отношенията си с държавите – страни по конвенцията, Комитетът обръща подобаващо внимание на начините и средствата за повишаване на националния им капацитет за прилагане на настоящата конвенция, включително чрез международно сътрудничество.

Член 38

Взаимоотношения на Комитета с други органи

С цел допринасяне за ефективното прилагане на настоящата конвенция и насърчаване на международното сътрудничество в нейното приложно поле:

а) Специализираните агенции и другите органи на Организацията на обединените нации имат право да бъдат представлявани при разглеждане на изпълнението на тези условия и изисквания на настоящата конвенция, които попадат в обхвата на техния мандат. Комитетът може да покани онези от специализираните агенции и други органи на ООН, които счете за нужно, за да предоставят експертни съвети по прилагане на конвенцията в сфери, попадащи в обхвата на съответния им мандат. Комитетът може да покани специализирани агенции и други органи на ООН да представят доклади по прилагането на конвенцията в области, попадащи в обхвата на тяхната дейност.

б) При изпълнение на мандата си Комитетът се консултира при необходимост с други компетентни органи, създадени по силата на международни договори за правата на човека, с оглед осигуряване на вътрешната последователност на съответните указания за отчитане, правене на предложения и общи препоръки и за избягване на дублиране и припокриване при изпълнението на техните функции.

Член 39

Доклад на Комитета

Веднъж на всеки две години Комитетът докладва за дейността си пред Общото събрание и пред Икономическия и социален съвет, като може да прави предложения и общи препоръки на основание на извършения преглед на докладите и получената информация от държавите – страни по настоящата конвенция. Тези предложения и общи препоръки се включват в доклада на Комитета заедно с коментарите по тях на държавите – страни по конвенцията, ако има такива.

Член 40

Конференция на държавите – страни по конвенцията

1. Държавите – страни по настоящата конвенция, се събират редовно на Конференция на държавите – страни по конвенцията, за да обсъждат въпроси, отнасящи се до прилагането на настоящата конвенция.

2. В срок до шест месеца от влизането в сила на настоящата конвенция Генералният секретар на Организацията на обединените нации е длъжен да свика Конференция на държавите – страни по нея. Последващите заседания на Конференцията на държавите – страни по конвенцията, се свикват от Генералния секретар веднъж на две години въз основа на взето решение на Конференцията на държавите – страни по конвенцията.

Член 41

Депозитар

Депозитар на настоящата конвенция е Генералният секретар на Организацията на обединените нации.

Член 42

Подписване

Настоящата конвенция се открива за подписване от страна на всички държави и на организациите за регионална интеграция в седалището на Организацията на обединените нации в Ню Йорк считано от 30 март 2007 г.

Член 43

Съгласие за обвързване

Настоящата конвенция подлежи на ратификация от подписалите я държави и на официално потвърждение от подписалите я организации за регионална интеграция. Тя е открита за присъединяване от страна на всяка държава или регионална организация, която не я е подписала.

Член 44

Организации за регионална интеграция

1. Под „организация за регионална интеграция“ се разбира такава организация на суверенни държави в даден регион, на която държавите членки са прехвърлили свои компетенции по въпроси в обхвата на настоящата конвенция. Тези организации декларират в документите си за официално потвърждаване или присъединяване към конвенцията степента на своята компетентност по въпросите в обхвата на настоящата конвенция. Впоследствие те информират депозитаря за всякакви съществени изменения в степента на своята компетентност.

2. Всякакво позоваване на „държави – страни по настоящата конвенция“ се счита, че включва и тези организации в рамките на тяхната компетентност.

3. По смисъла на член 45, ал. 1 и член 47, ал. 2 и 3 не се зачитат документи, представени от организация за регионална интеграция.

4. Организациите за регионална интеграция могат да упражняват по въпроси от тяхната компетентност право на глас в Конференцията на държавите – страни по настоящата конвенция. Дадена организация няма право да упражнява това свое право на глас успоредно с нейна държава членка и обратното.

Член 45

Влизане в сила

1. Настоящата конвенция влиза в сила на тридесетия ден след депозирането на двадесетия документ за ратификация или присъединяване.

2. За всяка държава или организация за регионална интеграция, която ратифицира, официално потвърди или се присъедини към конвенцията след депозирането на двадесетия документ, конвенцията влиза в сила на тридесетия ден след депозирането на собствения й документ за ратификация или присъединяване.

Член 46

Резерви

1. Не се допускат резерви, несъвместими с предмета и целите на настоящата конвенция.

2. Резервите могат да бъдат оттегляни по всяко време.

Член 47

Изменения

1. Всяка държава – страна по настоящата конвенция, има право да предложи изменение към нея, като го представи на Генералния секретар на Организацията на обединените нации. Генералният секретар е длъжен да уведоми държавите – страни по конвенцията, за всякакви предложени изменения с молба да бъде уведомен дали подкрепят свикването на конференция на държавите – страни по конвенцията, за разглеждане и вземане на решение по така направените предложения. В случай че в срок четири месеца от датата на изпращане на уведомлението поне една трета от държавите – страни по конвенцията, са се обявили за свикване на конференция, Генералният секретар е длъжен да свика конференцията под егидата на Организацията на обединените нации.

Всякакви изменения, приети с мнозинство от две трети от държавите – страни по конвенцията, присъстващи и гласували на конференцията, се представят от Генералния секретар на Общото събрание за одобрение и впоследствие на държавите – страни по конвенцията, за ратифициране.

2. Изменение, прието и одобрено по реда на ал. 1 от настоящия член, влиза в сила на тридесетия ден, след като броят на документите за неговото ратифициране достигне две трети от броя на държавите – страни по конвенцията, към деня на неговото приемане. След това изменението влиза в сила за всяка държава – страна по конвенцията, на тридесетия ден след депозирането на нейния документ за ратификация на изменението. Дадено изменение има задължителна сила само за онези държави – страни по конвенцията, които са го ратифицирали.

3. Ако бъде взето решение в този смисъл с консенсус от държавите – страни по конвенцията, изменението, прието и одобрено по реда на ал. 1 от настоящия член, което се отнася изключително до членове 34, 38, 39 и 40, влиза в сила за всички държави – страни по конвенцията, на тридесетия ден, след като броят на документите за неговото ратифициране достигне две трети от броя на държавите – страни по конвенцията, към деня на неговото приемане.

Член 48

Денонсиране

Всяка държава – страна по настоящата конвенция, има право да я денонсира чрез писмено уведомление до Генералния секретар на Организацията на обединените нации. Денонсирането влиза в сила една година след датата на получаване от Генералния секретар на въпросното уведомление.

Член 49

Достъпен формат

Текстът на настоящата конвенция се разпространява в достъпни формати.

Член 50

Автентични текстове

Текстовете на настоящата конвенция на английски, арабски, испански, китайски, руски и френски език имат еднаква сила.

ЗАКОН за интеграция на хората с увреждания

Обн., ДВ, бр. 81 от 17.09.2004 г., в сила от 1.01.2005 г., изм., бр. 28 от 1.04.2005 г., в сила от 1.04.2005 г., бр. 88 от 4.11.2005 г., бр. 94 от 25.11.2005 г., в сила от 25.11.2005 г., бр. 103 от 23.12.2005 г., бр. 105 от 29.12.2005 г., в сила от 1.01.2006 г., изм. и доп., бр. 18 от 28.02.2006 г., изм., бр. 30 от 11.04.2006 г., в сила от 12.07.2006 г., бр. 33 от 21.04.2006 г., бр. 37 от 5.05.2006 г., в сила от 1.07.2006 г., бр. 63 от 4.08.2006 г., в сила от деня на влизане в сила на Договора за присъединяване на Република България към Европейския съюз – 1.01.2007 г., бр. 95 от 24.11.2006 г., в сила от 1.01.2007 г., изм. и доп., бр. 97 от 1.12.2006 г., изм., бр. 108 от 29.12.2006 г., в сила от 1.01.2007 г., бр. 31 от 13.04.2007 г., в сила от 13.04.2007 г., изм. и доп., бр. 46 от 12.06.2007 г., в сила от 12.06.2007 г., доп., бр. 108 от 19.12.2007 г., в сила от 12.06.2007 г., изм. и доп., бр. 41 от 2.06.2009 г., в сила от 1.07.2009 г., изм., бр. 74 от 15.09.2009 г., в сила от 15.09.2009 г., изм. и доп., бр. 24 от 26.03.2010 г., изм., бр. 62 от 10.08.2010 г., в сила от 10.08.2010 г., бр. 98 от 14.12.2010 г., в сила от 1.01.2011 г., бр. 15 от 15.02.2013 г., в сила от 1.01.2014 г., бр. 66 от 26.07.2013 г., в сила от 26.07.2013 г., бр. 68 от 2.08.2013 г., в сила от 2.08.2013 г., изм. и доп., бр. 27 от 25.03.2014 г., изм., бр. 40 от 13.05.2014 г., в сила от 1.07.2014 г., бр. 98 от 28.11.2014 г., в сила от 28.11.2014 г., бр. 14 от 20.02.2015 г., бр. 79 от 13.10.2015 г., в сила от 1.08.2016 г.

Сборник закони – АПИС, кн. 10/2004 г., стр. 84

Глава първа

ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ

Чл. 1. Този закон урежда обществените отношения, свързани с интеграцията на хората с увреждания.

Чл. 2. Този закон има за цел създаване на условия и гаранции за:

1. равнопоставеност на хората с увреждания;

2. социална интеграция на хората с увреждания и упражняване на правата им;

3. подкрепа на хората с увреждания и техните семейства;

4. интегриране на хората с увреждания в работна среда.

Чл. 3. Не се допуска пряка или непряка дискриминация по отношение на хората с увреждания.

Чл. 4. Интеграцията на хората с увреждания се осъществява чрез:

1. медицинска и социална рехабилитация;

2. образование и професионално обучение;

3. (доп. – ДВ, бр. 24 от 2010 г.) трудова заетост и професионална реализация;

4. достъпна жизнена и архитектурна среда;

5. социални услуги;

6. социално-икономическа защита;

7. достъпна информация.

Глава втора

ОРГАНИ НА УПРАВЛЕНИЕ

Чл. 5. (1) Министерският съвет определя държавната политика за интеграция на хората с увреждания.

(2) (Изм. – ДВ, бр. 24 от 2010 г.) Държавната политика за интеграция на хората с увреждания се провежда от Министерския съвет, министъра на труда и социалната политика, областните управители и органите на местното самоуправление в сътрудничество с национално представителните организации на и за хората с увреждания, национално представителните организации на работодателите и национално представителните организации на работниците и служителите съобразно приета национална стратегия за хората с увреждания.

(3) Държавните органи и органите на местното самоуправление съобразно своите правомощия приемат нормативни актове, стратегии, програми, стандарти и други документи, свързани с интеграцията на хората с увреждания.

(4) (Нова – ДВ, бр. 24 от 2010 г.) При осъществяване на държавната политика за интеграция на хората с увреждания органите по ал. 2 се подпомагат и от други организации, работещи в областта на интеграцията и защитата на правата на хората с увреждания.

Чл. 6. (1) (Доп. – ДВ, бр. 24 от 2010 г.) За осъществяване на сътрудничество при разработване и провеждане на политиката в областта на интеграцията на хората с увреждания към Министерския съвет се създава Национален съвет за интеграция на хората с увреждания с председател министъра на труда и социалната политика.

(2) (Изм. – ДВ, бр. 24 от 2010 г.) Националният съвет за интеграция на хората с увреждания е консултативен орган, в който участват представители на: държавата, определени от Министерския съвет, национално представителните организации на и за хората с увреждания, национално представителните организации на работниците и служителите, национално представителните организации на работодателите и Националното сдружение на общините в Република България.

(3) (Изм. – ДВ, бр. 24 от 2010 г.) Националният съвет за интеграция на хората с увреждания дава становища по всички проекти на нормативни актове, стратегии, програми и планове, които засягат правата на хората с увреждания и тяхната интеграция.

(4) (Изм. – ДВ, бр. 24 от 2010 г.) Министерският съвет приема Правилник за устройството и дейността на Националния съвет за интеграция на хората с увреждания, в който определя и критериите за национална представителност на организациите на и за хората с увреждания.

Чл. 7. (1) За изпълнение на държавната политика за интеграция на хората с увреждания се създава Агенция за хората с увреждания.

(2) (Изм. – ДВ, бр. 15 от 2013 г., в сила от 1.01.2014 г.) Агенцията е юридическо лице на бюджетна издръжка със седалище София и има статут на изпълнителна агенция към министъра на труда и социалната политика.

(3) Агенцията за хората с увреждания се представлява и ръководи от изпълнителен директор.

(4) Дейността, структурата и числеността на персонала на Агенцията за хората с увреждания се определят с устройствен правилник, приет от Министерския съвет по предложение на министъра на труда и социалната политика.

Чл. 8. Агенцията за хората с увреждания осъществява изпълнението на държавната политика за интеграция на хората с увреждания, като:

1. (изм. – ДВ, бр. 46 от 2007 г., бр. 24 от 2010 г., бр. 27 от 2014 г.) регистрира лица, които осъществяват дейности по предоставяне на помощни средства, приспособления и съоръжения за хората с увреждания и медицински изделия, посочени в списъците по чл. 35г, ал. 1;

2. (нова – ДВ, бр. 24 от 2010 г., изм., бр. 27 от 2014 г.) контролира дейностите по предоставяне на помощни средства, приспособления и съоръжения за хората с увреждания и медицински изделия, посочени в списъците по чл. 35г, ал. 1;

3. (предишна т. 2 – ДВ, бр. 24 от 2010 г.) води регистър на специализираните предприятия и кооперации на хората с увреждания;

4. (предишна т. 3 – ДВ, бр. 24 от 2010 г.) участва и дава задължително становище при изготвянето на проекти на нормативни актове, свързани с хората с увреждания;

5. (предишна т. 4 – ДВ, бр. 24 от 2010 г.) разработва програми и финансира проекти за стимулиране на стопанската инициатива на хората с увреждания и стопанската инициатива в интерес на хората с увреждания;

6. (нова – ДВ, бр. 24 от 2010 г.) разработва програми и финансира проекти за рехабилитация, интеграция и за изграждане на достъпна среда за хората с увреждания;

7. (предишна т. 5 – ДВ, бр. 24 от 2010 г.) извършва и други дейности, определени с акт на Министерския съвет.

Чл. 9. (1) Агенцията за хората с увреждания създава и поддържа информационна база данни за хората с трайни увреждания.

(2) Данните по ал. 1 служат за проследяване на броя и за анализ на социално-икономическия статус на хората с увреждания за планиране на дейности, свързани със задоволяване на потребностите от образование, медицинска и социална рехабилитация.

(3) (Изм. и доп. – ДВ, бр. 27 от 2014 г.) Националната експертна лекарска комисия, териториалните експертни лекарски комисии, Националният осигурителен институт, Националният статистически институт, Националният център по обществено здраве и анализи, Държавната агенция за закрила на детето, Националната агенция за приходите и други органи, работещи в областта на хората с увреждания, предоставят необходимата информация за създаване и поддържане на базата данни по ал. 1.

(4) Информацията в базата данни се въвежда служебно и се използва за целите по ал. 2.

(5) Достъпът до базата данни може да бъде отказан в случаите, когато се иска информация, представляваща лични данни, ако физическото лице, до което се отнася, не е съгласно с разкриването й по силата на Закона за защита на личните данни.

(6) Редът за воденето и поддържането на базата данни по ал. 1 се определя в правилника за прилагане на закона.

Глава трета

ОЦЕНЯВАНЕ НА УВРЕЖДАНЕТО И НА ВЪЗМОЖНОСТИТЕ ЗА ИНТЕГРАЦИЯ

Чл. 10. Оценяването на увреждането се извършва чрез медицинска експертиза и социална оценка.

Чл. 11. Медицинската експертиза се извършва при условията и по реда на медицинската експертиза на работоспособността.

Чл. 12. (Изм. – ДВ, бр. 24 от 2010 г.) (1) Социалната оценка се извършва въз основа на медицинската експертиза по методика, утвърдена от министъра на труда и социалната политика.

(2) Социалната оценка установява:

1. потребностите и възможностите за рехабилитация;

2. възможностите за обучение;

3. възможностите за трудова заетост и професионална реализация;

4. потребностите от социални услуги;

5. възможностите за социално включване.

(3) Социалната оценка се извършва по искане на:

1. лицето с увреждане;

2. родителя (осиновителя), настойника или попечителя на лице с увреждане;

3. семейството на роднини, близки или приемното семейство, при което е настанено дете с увреждане по реда на чл. 26 от Закона за закрила на детето.

(4) По искане и с участието на лицата по ал. 3 въз основа на социалната оценка се изготвя индивидуален план за интеграция.

Чл. 13. (1) Социалната оценка включва:

1. (изм. – ДВ, бр. 24 от 2010 г.) оценка на обстоятелствата по чл. 12, ал. 2;

2. препоръки за необходимите мерки за социално включване;

3. мотивирано предложение за отпускане на месечна добавка за социална интеграция по чл. 42, ако се установи, че е необходимо отпускането й;

4. (нова – ДВ, бр. 24 от 2010 г., изм., бр. 27 от 2014 г.) мотивирано предложение за отпускане на целева помощ за изработване и/или покупка на помощни средства, приспособления и съоръжения за хората с увреждания и медицински изделия, посочени в списъците по чл. 35г, ал. 1;

5. (нова – ДВ, бр. 24 от 2010 г., в сила от 1.01.2011 г.) мотивирано предложение за отпускане на финансова подкрепа по чл. 41а.

(2) Социалната оценка по ал. 1 се извършва от консултативни комисии към дирекциите „Социално подпомагане“ на Агенцията за социално подпомагане.

(3) (Изм. – ДВ, бр. 24 от 2010 г.) Поименният състав на комисията по ал. 2 се утвърждава със заповед на директора на дирекция „Социално подпомагане“ на Агенцията за социално подпомагане и включва:

1. експерт от дирекция „Социално подпомагане“, определен от директора на дирекция „Социално подпомагане“;

2. (изм. – ДВ, бр. 98 от 2010 г., в сила от 1.01.2011 г.) лекар, определен от директора на регионалната здравна инспекция;

3. психолог, определен от началника на регионалния инспекторат по образование;

4. педагог, определен от началника на регионалния инспекторат по образование;

5. представител на общината, определен от съответния кмет;

6. експерт от дирекцията „Бюро по труда“, определен от директора на дирекция „Бюро по труда“ на Агенцията по заетостта.

(4) При необходимост се включват и други специалисти.

(5) Дейността, правилата за работата на комисиите по ал. 2 и срокът на действие на социалната оценка се определят в правилника за прилагане на закона.

Глава четвърта

ОБЛАСТИ ЗА ИНТЕГРАЦИЯ

Раздел I

Профилактика и рехабилитация на уврежданията

Чл. 14. (1) Министерският съвет приема програми за профилактика, в които определя приоритетните цели, мерките и средствата за предотвратяване на увреждането.

(2) (Изм. – ДВ, бр. 24 от 2010 г.) Министерският съвет по предложение на Министерството на здравеопазването приема програма за ранна диагностика и профилактика на генетичните и пренаталните заболявания и придобити състояния.

(3) (Изм. – ДВ, бр. 24 от 2010 г.) Органите на местното самоуправление, национално представителните организации на и за хората с увреждания, другите организации, работещи в областта на интеграцията и защитата на правата на хората с увреждания, национално представителните организации на работодателите и национално представителните организации на работниците и служителите съдействат за предотвратяване на уврежданията чрез:

1. здравна и екологична просвета за ограничаване на рисковите фактори, свързани с начина на живот и с околната среда;

2. здравна профилактика;

3. осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд.

Чл. 15. (1) Хората с трайни увреждания имат право на медицинска и социална рехабилитация.

(2) Медицинската рехабилитация е лечебна дейност, осъществявана от мултидисциплинарни екипи при условията и по реда на Закона за лечебните заведения и на Закона за здравното осигуряване, която включва:

1. поддържаща медикаментозна терапия;

2. физикална терапия;

3. говорна и зрителна терапия;

4. кинезитерапия;

5. ерготерапия;

6. психотерапия;

7. трудово лечение;

8. (изм. – ДВ, бр. 46 от 2007 г., бр. 24 от 2010 г.) назначаване на помощни средства, приспособления и съоръжения и медицински изделия за хората с увреждания.

(3) Участие в медицинската рехабилитация могат да вземат и семействата на хората с трайни увреждания, когато нуждите на лечебния процес налагат това.

(4) Социалната рехабилитация е създаване на умения за водене на самостоятелен живот чрез рехабилитация на зрението, слуха и говора, двигателна рехабилитация, психологична помощ, предоставяне на социални услуги и други дейности.

Раздел II

Образование и професионална подготовка

Чл. 16. (1) (Изм. – ДВ, бр. 68 от 2013 г., в сила от 2.08.2013 г.) Към регионалните инспекторати на Министерството на образованието и науката се създават екипи за комплексно педагогическо оценяване и интегрирано обучение на децата с увреждания.

(2) (Изм. – ДВ, бр. 68 от 2013 г., в сила от 2.08.2013 г.) За подпомагане на интегрираното обучение на децата с увреждания се създават ресурсни центрове за интегрирано обучение към Министерството на образованието и науката.

Чл. 17. (Изм. – ДВ, бр. 68 от 2013 г., в сила от 2.08.2013 г.) Министерството на образованието и науката осигурява:

1. (изм. – ДВ, бр. 79 от 2015 г. , в сила от 1.08.2016 г.) обучение на децата с увреждания от предучилищна и училищна възраст в детските градини и в училищата по чл. 37, ал. 1 и чл. 38, ал. 2, т. 1 – 3 от Закона за предучилищното и училищното образование;

2. подкрепяща среда за интегрирано обучение на децата с увреждания;

3. ранна слухово-речева, логопедична и психологична рехабилитация и рехабилитация на незрящи и слабовиждащи деца;

4. учебници, учебни помагала, съвременни технологии и технически средства за обучение на децата с увреждания до 18-годишна възраст или до завършване на средното им образование;

5. (доп. – ДВ, бр. 24 от 2010 г.) професионална подготовка на децата с увреждания и на лицата с увреждания до 29-годишна възраст.

Чл. 18. (Изм. – ДВ, бр. 68 от 2013 г., в сила от 2.08.2013 г.) Министерството на образованието и науката създава възможности за обучение на деца, които имат специални образователни потребности и не са интегрирани в обща образователна среда.

Чл. 19. Лицата, получили увреждане след 16-годишна възраст, имат право на допълнително безплатно обучение по програми за общообразователно и професионално образование и обучение за възрастни, както и на начална рехабилитация по специфични програми за формиране на основни умения.

Чл. 20. Висшите училища осигуряват:

1. подкрепяща среда, специални приспособления, подходящи учебни материали и допълнителна преподавателска помощ, подпомагащи процеса на обучение и оценяване на хората с увреждания;

2. подготовка на специалисти за работа с хора с увреждания.

Чл. 21. Професионалното обучение на хората с увреждания се осъществява от:

1. Агенцията по заетостта;

2. работодателите или органите по назначаване;

3. (изм. – ДВ, бр. 18 от 2006 г., в сила от 1.01.2007 г.) лицата по чл. 18, ал. 1, т. 3 и 4 от Закона за социално подпомагане, които предоставят социални услуги за хора с увреждания;

4. специализираните предприятия и кооперации.

Раздел III

Трудова заетост

Чл. 22. Трудовата заетост на хората с увреждания се осъществява чрез интегрирана работна среда и в специализирана работна среда.

Чл. 23. (1) Министерството на труда и социалната политика и Агенцията по заетостта разработват и реализират национални програми и мерки за насърчаване на заетостта, осигуряващи равни възможности на хората с увреждания за участие в пазара на труда.

(2) В програмите и мерките по ал. 1 се предвиждат средства за стимулиране на работодателите, които осигуряват заетост на хора с увреждания.

Чл. 24. Работодателят, съответно органът по назначаването, е длъжен да пригоди работното място към нуждите на лице с увреждане при неговото наемане или когато увреждането на лицето настъпи след наемането му на работа, освен когато разходите за това са необосновано големи и биха затруднили сериозно работодателя.

Чл. 25. (1) Работодателят, съответно органът по назначаването, може да кандидатства с проекти пред Агенцията за хората с увреждания за отпускане на средства за:

1. (изм. – ДВ, бр. 24 от 2010 г.) осигуряване на достъп до работното място за лице с трайно увреждане;

2. (изм. – ДВ, бр. 24 от 2010 г.) приспособяване на работното място за лице с трайно увреждане;

3. (изм. – ДВ, бр. 24 от 2010 г.) оборудване на работното място за лице с трайно увреждане.

(2) Агенцията за хората с увреждания ежегодно определя размера на администрираните от нея средства за финансиране проектите на работодателите по ал. 1.

(3) Агенцията за хората с увреждания предоставя средствата по одобрените проекти въз основа на сключен договор с работодателя.

(4) Работодателят наема на работа хора с трайни увреждания за срок не по-кратък от три години след усвояване на средствата по ал. 3.

(5) Работодателят, който не е усвоил средствата съгласно договора по ал. 3 или не е назначил хора с трайни увреждания, възстановява получените суми със законната лихва.

(6) Редът за кандидатстване и отпускане на средства по ал. 1 се определя в правилника за прилагане на закона.

Чл. 26. (1) (Предишен текст на чл. 26 – ДВ, бр. 24 от 2010 г.) Работодател, сключил договор по чл. 25, ал. 3, ползва следните преференции, при условие че не ползва такива по реда на Закона за насърчаване на заетостта:

1. (изм. – ДВ, бр. 15 от 2013 г., в сила от 1.01.2014 г.) средства от държавния бюджет за 30 на сто от внесените от работодателя осигурителни вноски за държавното обществено осигуряване, задължителното здравно осигуряване и допълнителното задължително пенсионно осигуряване за наетите хора с увреждания по ред, определен с правилника за прилагане на закона;

2. средствата, изразходвани за целите по чл. 25, ал. 1, се отчитат по реда на действащото счетоводно законодателство и при данъчното облагане се прилага общият ред на Закона за корпоративното подоходно облагане.

(2) (Нова – ДВ, бр. 24 от 2010 г.) Агенцията за хората с увреждания извършва контрол относно разходването на средствата по ал. 1.

Чл. 27. (1) От общия брой на работните места по чл. 315, ал. 1 от Кодекса на труда работодателят определя не по-малко от половината за хора с трайни увреждания.

(2) Работодателят е длъжен да уведоми териториалните поделения на Агенцията по заетостта за определените работни места по ал. 1 и да обяви свободните работни места от тях в 14-дневен срок от определянето им.

Чл. 28. (1) Специализирани предприятия и кооперации на хора с увреждания са тези, които отговарят на следните условия:

1. регистрирани са по Търговския закон или по Закона за кооперациите;

2. произвеждат стоки или извършват услуги;

3. (изм. – ДВ, бр. 24 от 2010 г.) имат относителен дял на лицата с трайни увреждания, както следва:

а) (изм. – ДВ, бр. 24 от 2010 г.) за специализирани предприятия и кооперации за незрящи и слабовиждащи лица – не по-малко от 20 на сто от списъчния брой на персонала;

б) (изм. – ДВ, бр. 24 от 2010 г.) за специализирани предприятия и кооперации на лица с увреден слух – не по-малко от 30 на сто от списъчния брой на персонала;

в) (изм. – ДВ, бр. 24 от 2010 г.) за специализирани предприятия и кооперации на лица с други увреждания – не по-малко от 30 на сто от списъчния брой на персонала;

4. вписани са в регистъра по чл. 29.

(2) Специализираните предприятия и кооперации на хора с увреждания могат да бъдат финансирани от Агенцията за хората с увреждания по целеви проекти и програми по ред, определен в правилника за прилагане на закона.

Чл. 29. (1) (Изм. – ДВ, бр. 27 от 2014 г.) Агенцията за хората с увреждания води регистър на специализираните предприятия и кооперации на хората с увреждания. Регистърът е публичен и се поддържа в електронен вид.

(2) (Изм. – ДВ, бр. 24 от 2010 г., бр. 27 от 2014 г.) В регистъра по ал. 1 се вписват и поддържат данни за всички специализирани предприятия и кооперации за хората с увреждания, които отговарят на изискванията на чл. 28, ал. 1.

(3) (Нова – ДВ, бр. 27 от 2014 г.) За вписване в регистъра по ал. 1 лицата, представляващи специализираните предприятия и кооперации за хората с увреждания, или упълномощени от тях лица подават заявление по образец, утвърден от изпълнителния директор на Агенцията за хората с увреждания.

(4) (Нова – ДВ, бр. 27 от 2014 г.) Към заявлението по ал. 3 се прилагат следните документи:

1. декларация за обстоятелствата по чл. 28, ал. 1, т. 2 по образец, утвърден от изпълнителния директор на Агенцията за хората с увреждания;

2. декларация за обстоятелствата по чл. 28, ал. 1, т. 3 по образец, утвърден от изпълнителния директор на Агенцията за хората с увреждания;

3. документ, удостоверяващ правото на лицата да извършват дейност, подлежаща на регистрационен, разрешителен или лицензионен режим по специален закон.

(5) (Нова – ДВ, бр. 27 от 2014 г.) Заявлението по ал. 3 заедно с документите по ал. 4 се подават лично, по пощата с обратна разписка или по реда на Закона за електронния документ и електронния подпис.

Чл. 29а. (Нов – ДВ, бр. 27 от 2014 г.) (1) В 10-дневен срок от датата на подаване на заявлението и документите по чл. 29 изпълнителният директор на Агенцията за хората с увреждания или упълномощено от него длъжностно лице извършва проверка на изискуемите документи и на условията по чл. 28, ал. 1.

(2) При констатиране на пропуски в изискуемите документи Агенцията за хората с увреждания дава на заявителя 10-дневен срок за отстраняването им. В този случай срокът по ал. 1 се удължава със срока за отстраняване на нередностите, но не повече от 20 дни от датата на подаване на заявлението за вписване.

(3) В срок до три дни след изтичане на сроковете по ал. 1 и 2 изпълнителният директор на Агенцията за хората с увреждания или упълномощено от него длъжностно лице издава заповед за вписване в регистъра по чл. 29, ал. 1 или мотивирана заповед, с която се отказва вписване.

(4) Изпълнителният директор на Агенцията за хората с увреждания или упълномощено от него длъжностно лице в тридневен срок от издаване на заповедта извършва вписване в регистъра по чл. 29, ал. 1 и издава удостоверение за регистрация.

(5) Заповедта по ал. 3 подлежи на обжалване по реда на Административнопроцесуалния кодекс.

(6) Обжалването на заповедта по ал. 3 не спира изпълнението й.

Чл. 29б. (Нов – ДВ, бр. 27 от 2014 г.) (1) В регистъра на специализираните предприятия и кооперации на хората с увреждания се вписват следните обстоятелства:

1. данни за специализираното предприятие или кооперация на хората с увреждания – ЕИК, име и адрес на осъществяване на дейността;

2. данни за представителство на специализираното предприятие или кооперация на хората с увреждания по регистрация от компетентен орган – име, постоянен и/или настоящ адрес;

3. предмет на дейност на специализираното предприятие или кооперация на хората с увреждания;

4. данни по чл. 28, ал. 1, т. 2;

5. данни по чл. 28, ал. 1, т. 3;

6. дата на заличаване на регистрацията и основанието за това;

7. промени в обстоятелствата по т. 1 – 6;

8. забележки по вписаните обстоятелства.

(2) Регистрираните специализирани предприятия и кооперации на хората с увреждания са длъжни да уведомяват писмено Агенцията за хората с увреждания за всички промени в обстоятелствата, вписани в регистъра, в 14-дневен срок от настъпването им, като прилагат и съответните документи, които ги доказват.

Чл. 29в. (Нов – ДВ, бр. 27 от 2014 г.) (1) Регистрацията в регистъра на специализираните предприятия и кооперации на хората с увреждания се заличава:

1. по искане на специализираното предприятие или кооперация на хората с увреждания;

2. при прекратяване на специализираното предприятие или кооперация на хората с увреждания и при заличаване от търговския регистър или от регистъра по чл. 3 от Закона за кооперациите;

3. при неспазване изискванията на чл. 28, ал. 1, т. 2;

4. при неспазване изискванията на чл. 28, ал. 1, т. 3;

5. при извършване на две или повече нарушения в рамките на една година на разпоредбите на чл. 29б, ал. 2.

(2) Заличаването на регистрацията се извършва със заповед на изпълнителния директор на Агенцията за хората с увреждания или на упълномощено от него длъжностно лице.

(3) Заповедта по ал. 2 подлежи на обжалване по реда на Административнопроцесуалния кодекс.

(4) Обжалването на заповедта по ал. 2 не спира изпълнението й.

(5) В случаите по ал. 1, т. 3 – 5 подновяването на регистрацията на специализираното предприятие или кооперация може да се извърши в срок, не по-малък от 6 месеца от датата на заличаване. Подновяването на регистрацията се извършва по реда на чл. 29а.

Чл. 29г. (Нов – ДВ, бр. 27 от 2014 г.) Регистърът по чл. 29, ал. 1 се използва за наблюдение и контрол на специализираните предприятия и кооперации на хората с увреждания и на дейността, извършвана от тях при изпълнението на целеви проекти и програми по чл. 28, ал. 2. Наблюдението и контролът се извършват от Агенцията за хората с увреждания и се уреждат с правилника за прилагане на закона.

Чл. 30. (Изм. – ДВ, бр. 37 от 2006 г., бр. 40 от 2014 г., в сила от 1.07.2014 г.) Министерският съвет одобрява списък на произвежданите и доставяни стоки, на изпълняваното строителство и на предоставяните услуги, които се възлагат на специализирани предприятия или кооперации на хора с увреждания по реда на Закона за обществените поръчки. Списъкът се публикува в Регистъра на обществените поръчки по чл. 21 от Закона за обществените поръчки.

Чл. 31. Изпълнителният директор на Агенцията за хората с увреждания утвърждава програми и проекти за започване и развитие на самостоятелна стопанска дейност на хората с увреждания при условия и по ред, определени в правилника за прилагане на закона.

Раздел IV

Създаване на условия за достъпна жизнена и архитектурна среда

Чл. 32. Държавните органи и органите на местното самоуправление организират устройството и изграждането на урбанизирани територии за населението, включително за хората с увреждания, при условия и по ред, определени в Закона за устройство на територията.

Чл. 33. (Изм. – ДВ, бр. 66 от 2013 г., в сила от 26.07.2013 г., бр. 98 от 2014 г., в сила от 28.11.2014 г.) Министерството на регионалното развитие и благоустройството създава условия за достъпна жизнена и архитектурна среда за хората с увреждания, като разработва нормативни актове, правила, норми и нормативи за:

1. урбанизираната територия и нейните елементи;

2. сградите, съоръженията и техните елементи;

3. елементите за адаптиране на съществуващи сгради за обществено ползване и прилежащата им околна среда.

Чл. 34. (Изм. – ДВ, бр. 88 от 2005 г.) Министерството на транспорта създава условия за достъп на хората с увреждания до транспортни услуги, като разработва нормативни актове и стандарти за:

1. осигуряване на достъпен транспорт за обществено ползване;

2. внедряване на технически приспособления в общественото пространство и обществения транспорт с цел улесняване придвижването на хората с увреждания;

3. осигуряване на специални условия за движение, спиране, паркиране и престой на пътни превозни средства, управлявани от хора с увреждания или превозващи хора с увреждания;

4. осигуряване на безпрепятствен достъп в обществения транспорт на хора с увреждания, придружени от кучета водачи.

Чл. 35. (Изм. – ДВ, бр. 63 от 2006 г., бр. 108 от 2006 г., бр. 46 от 2007 г., бр. 24 от 2010 г., бр. 27 от 2014 г.) (1) Агенцията за хората с увреждания води регистър на лицата, осъществяващи дейности по предоставяне и ремонт на помощни средства, приспособления и съоръжения и медицински изделия, предназначени за хора с увреждания. Регистърът е публичен и се поддържа в електронен вид.

(2) Дейностите по предоставяне на помощни средства, приспособления и съоръжения и медицински изделия, предназначени за хора с увреждания, се извършват от лица, които са регистрирани като търговци по националното законодателство на държава – членка на Европейския съюз, на друга държава – страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, или на Конфедерация Швейцария и нямат публични задължения.

(3) В регистъра по ал. 1 се вписват и поддържат данни за лицата, осъществяващи дейности по предоставяне и ремонт на помощни средства, приспособления и съоръжения и медицински изделия, предназначени за хората с увреждания.

(4) За вписване в регистъра по ал. 1 лицата или упълномощени от тях лица подават заявление по образец, утвърден от изпълнителния директор на Агенцията за хората с увреждания, и прилагат следните документи:

1. единен идентификационен код (ЕИК) на лицето;

2. декларация за липса на задължения към Националната агенция за приходите;

3. списък на медицинските изделия и помощни средства, приспособления и съоръжения, предназначени за хората с увреждания, за които ще се осъществява дейността, с описание на моделите от съответния вид на хартиен или електронен носител;

4. списък на обектите, в които ще се осъществяват дейности по предоставяне на медицински изделия, помощни средства, приспособления и съоръжения за хората с увреждания, с посочени адрес, телефон, факс/електронна поща и лице – отговорник за обекта;

5. декларация, че помещенията, в които ще се извършва дейност, отговарят на условията за съхранение на медицинските изделия в зависимост от спецификата им и указанията на производителя, определени в инструкцията за употреба;

6. списък на сервизните бази, в които ще се осигурява гаранционен и извънгаранционен сервиз, когато такъв се изисква, с посочени адрес, телефон, факс/електронна поща и лице – отговорник за базата;

7. декларация за съответствие на обектите, в които се извършва дейността по предоставяне на помощни средства, приспособления и съоръжения и медицински изделия, предназначени за хората с увреждания, с критериите и изискванията съгласно наредбата по чл. 35а, ал. 9;

8. декларация за съответствие на обектите, в които се извършва гаранционен и извънгаранционен сервиз на помощните средства, приспособления и съоръжения и медицинските изделия, предназначени за хората с увреждания, с критериите и изискванията на наредбата по чл. 35а, ал. 9.

(5) Към документите по ал. 4 лицата, които желаят да се регистрират за осъществяване на дейност по предоставяне на слухови апарати, предоставят и списък на центровете по слухопротезиране с посочени адрес, телефон, факс/електронна поща и лице – отговорник за центъра, както и декларация за осигурен минимум двугодишен гаранционен срок на изделията.

(6) Заявлението и документите по ал. 4 и 5 се подават лично, по пощата с обратна разписка или по реда на Закона за електронния документ и електронния подпис.

(7) Лицата по ал. 2, които не са регистрирани по реда на българското законодателство, подават в Агенцията за хората с увреждания и легализиран превод на документите, удостоверяващи търговската регистрация по националното им законодателство.

(8) Изпълнителният директор на Агенцията за хората с увреждания или упълномощено от него длъжностно лице може да проверява заявените данни и обстоятелства служебно, като компетентните държавни органи и администрации и заявителите са длъжни да оказват необходимото съдействие.

Чл. 35а. (Нов – ДВ, бр. 27 от 2014 г.) (1) Подадените заявления по чл. 35 се разглеждат от комисия, определена със заповед на изпълнителния директор на Агенцията за хората с увреждания.

(2) В 14-дневен срок от датата на постъпване на документите по чл. 35 комисията прави мотивирано предложение за вписване или отказ до изпълнителния директор на Агенцията за хората с увреждания, с което приключва своята работа.

(3) При констатиране на нередности в документите по чл. 35 на лицето се предоставя 10-дневен срок за отстраняването им. В този случай срокът по ал. 2 се удължава със срока за отстраняване на нередностите, но не повече от 20 дни от датата на подаване на заявлението за вписване.

(4) По преценка на комисията по ал. 1 могат да бъдат извършвани проверки за достоверността на представените документи и декларираните обстоятелства. В този случай срокът по ал. 2 се удължава със срока на проверката, но не повече от 20 дни от датата на подаване на заявлението за вписване.

(5) Изпълнителният директор на Агенцията за хората с увреждания или упълномощено от него длъжностно лице в тридневен срок от датата на приключване на работата на комисията издава заповед за вписване в регистъра по чл. 35, ал. 1 или мотивирана заповед, с която се отказва вписване.

(6) Изпълнителният директор на Агенцията за хората с увреждания или упълномощено от него длъжностно лице в тридневен срок от издаването на заповедта извършва вписване в регистъра по чл. 35, ал. 1 и издава удостоверение за регистрация.

(7) Заповедта по ал. 5 подлежи на обжалване по реда на Административнопроцесуалния кодекс.

(8) Обжалването на заповедта по ал. 5 не спира изпълнението й.

(9) Условията и редът за осъществяване и контрол на дейностите по предоставяне и ремонт на помощни средства, приспособления, съоръжения и медицински изделия, предназначени за хора с увреждания, се определят с наредба на министъра на труда и социалната политика.

Чл. 35б. (Нов – ДВ, бр. 27 от 2014 г.) В регистъра на лицата, осъществяващи дейности по предоставяне и ремонт на помощни средства, приспособления и съоръжения и медицински изделия, предназначени за хората с увреждания, се вписват следните обстоятелства:

1. единен идентификационен код, име, седалище и адрес на осъществяване на дейността;

2. вид и обхват на дейността;

3. вид и модел на помощните средства, приспособления, съоръжения и медицински изделия за хора с увреждания;

4. номер и дата на удостоверението за регистрация;

5. други обстоятелства.

Чл. 35в. (Нов – ДВ, бр. 27 от 2014 г.) (1) Регистрацията на лицата, осъществяващи дейности по предоставяне и ремонт на помощни средства, приспособления и съоръжения и медицински изделия за хората с увреждания, се заличава:

1. по искане на лицето;

2. при прекратяване регистрацията на лицето като търговец;

3. при извършване на две или повече нарушения на разпоредбите на наредбата по чл. 35а, ал. 9 в рамките на една година.

(2) Заличаването на регистрацията се извършва със заповед на изпълнителния директор на Агенцията за хората с увреждания или на упълномощено от него длъжностно лице.

(3) Заповедта по ал. 2 подлежи на обжалване по реда на Административнопроцесуалния кодекс.

(4) Обжалването на заповедта по ал. 2 не спира изпълнението й.

(5) В случаите по ал. 1, т. 3 подновяването на регистрацията на лицето, осъществяващо дейност по предоставяне и ремонт на помощни средства, приспособления и съоръжения и медицински изделия, предназначени за хората с увреждания, може да се извърши в срок, не по-кратък от 6 месеца от датата на заличаването. Подновяването на регистрацията се извършва по реда на чл. 35 и 35а.

Чл. 35г. (Нов – ДВ, бр. 46 от 2007 г., предишен чл. 35а, бр. 27 от 2014 г.) (1) Министърът на труда и социалната политика съгласувано с министъра на здравеопазването утвърждава ежегодно списъци на:

1. помощните средства, приспособления и съоръжения за хората с увреждания;

2. медицинските изделия, предназначени за хората с увреждания.

(2) (Изм. – ДВ, бр. 24 от 2010 г.) В случай на съмнение дали един продукт е медицинско изделие или помощно средство, приспособление или съоръжение за хора с увреждания, окончателно становище дава компетентният орган по Закона за медицинските изделия.

(3) (Отм. – ДВ, бр. 24 от 2010 г.).

Чл. 36. (Изм. – ДВ, бр. 103 от 2005 г., бр. 24 от 2010 г., бр. 68 от 2013 г., в сила от 2.08.2013 г.) Министерството на младежта и спорта и Министерството на образованието и науката в сътрудничество с общините, спортните федерации и спортните клубове създават условия за социална интеграция на хората с увреждания чрез:

1. приспособяване и предоставяне на спортните обекти и съоръжения за ползване от хора с увреждания;

2. популяризиране на спортни прояви на хора с увреждания чрез средствата за масово осведомяване;

3. подпомагане участието на спортистите с увреждания в тренировъчна и състезателна дейност;

4. подпомагане на извънучилищни детски и младежки дейности.

Чл. 37. (Изм. – ДВ, бр. 28 от 2005 г., бр. 94 от 2005 г.) Министерството на културата в сътрудничество с общините осигурява условия за интеграция на хората с увреждания чрез:

1. предоставяне на специализирана информация за използване на услуги, маршрути, архитектурно-транспортни и други облекчения в места за обществено ползване, предназначени за отдих и култура;

2. подкрепа за развитие на таланта и насърчаване творческите изяви на хората с увреждания.

Чл. 38. Общините в рамките на предоставената им компетентност осигуряват:

1. изграждането на достъпна архитектурна среда в детските градини и училищата;

2. достъпен обществен превоз на пътници чрез приспособяване на съществуващите масови транспортни средства и въвеждане в експлоатация на технически пригодени за използване от лица с увреждания транспортни средства;

3. достъп на хората с увреждания, придружени от кучета водачи, до местата за обществено ползване;

4. специални транспортни услуги за хората с увреждания;

5. необходимите материални условия и средства за осъществяване на социални контакти на хората с увреждания.

Чл. 39. (1) Българската национална телевизия, Българското национално радио и Българската телеграфна агенция осигуряват информация, достъпна за хората с увреждания.

(2) Медиите по ал. 1 включват в своите програми специализирани предавания за хората с увреждания.

Раздел V

Социално-икономическа защита

Чл. 40. (1) (Изм. – ДВ, бр. 24 от 2010 г., в сила от 1.01.2011 г., бр. 15 от 2013 г., в сила от 1.01.2014 г.) От държавния бюджет се осигуряват средствата за 50 на сто от внесените от работодателя осигурителни вноски за държавно обществено осигуряване, задължително здравно осигуряване и допълнително задължително пенсионно осигуряване за работещите по трудово правоотношение в специализираните предприятия, трудово-лечебните бази и кооперациите на хората с увреждания, членуващи в национално представителните организации на хората с увреждания и в национално представителните организации за хората с увреждания.

(2) Средствата по ал. 1 се използват за инвестиции, рехабилитация и социална интеграция на хората с увреждания.

(3) (Нова – ДВ, бр. 24 от 2010 г.) Контролът относно използването на средствата по ал. 2 се осъществява от Агенцията за хората с увреждания.

(4) (Изм. – ДВ, бр. 95 от 2006 г., предишна ал. 3, бр. 24 от 2010 г.) Специализираните предприятия, трудово-лечебните бази, обособените производствени единици и кооперациите ползват данъчни преференции, уредени в Закона за корпоративното подоходно облагане и в Закона за данъците върху доходите на физическите лица.

Чл. 41. (Изм. – ДВ, бр. 95 от 2006 г.) Хората с трайни увреждания, които получават доходи от трудова дейност, ползват данъчни облекчения при условия и по ред, определени в Закона за данъците върху доходите на физическите лица.

Чл. 41а. (Нов – ДВ, бр. 24 от 2010 г., в сила от 1.01.2011 г.) (1) Хората с трайни увреждания имат право на финансова подкрепа в зависимост от индивидуалните им потребности, установени в оценката по чл. 12, за ползване на:

1. социални услуги;

2. услуги за социална и медицинска рехабилитация;

3. услуги за участие в трудова заетост и професионална квалификация;

4. услуги за достъп до образование и обучение;

5. услуги за осигуряване на достъпна среда.

(2) Размерът, начинът на неговото формиране, условията и редът за предоставяне и ползване на финансовата подкрепа за всяка от услугите по ал. 1, т. 1 – 5 се определят с правилника за прилагане на закона.

Чл. 42. (1) (Изм. – ДВ, бр. 97 от 2006 г., бр. 41 от 2009 г., в сила от 1.07.2009 г.) Хората с трайни увреждания имат право на месечна добавка за социална интеграция според индивидуалните им потребности съобразно степента на намалена работоспособност или вида и степента на увреждането.

(2) Добавката по ал. 1 е диференцирана и представлява парични средства, които допълват собствените доходи и са предназначени за покриване на допълнителни разходи за:

1. транспортни услуги;

2. информационни и телекомуникационни услуги;

3. обучение;

4. балнеолечение и рехабилитационни услуги;

5. (отм., предишна т. 6 – ДВ, бр. 105 от 2005 г.) достъпна информация;

6. (предишна т. 7 – ДВ, бр. 105 от 2005 г., изм., бр. 97 от 2006 г.) наем на общинско жилище;

7. (нова – ДВ, бр. 18 от 2006 г., в сила от 1.01.2006 г., изм., бр. 97 от 2006 г.) диетично хранене и лекарствени продукти.

(3) (Нова – ДВ, бр. 97 от 2006 г.) Индивидуалните потребности по ал. 1 се определят въз основа на методика, утвърдена от министъра на труда и социалната политика, по предложение на изпълнителния директор на Агенцията за хората с увреждания и на изпълнителния директор на Агенцията за социално подпомагане.

(4) (Предишна ал. 3 – ДВ, бр. 97 от 2006 г.) Общият размер на месечната добавка по ал. 1 се формира като сбор от средствата, определени по ал. 2.

(5) (Предишна ал. 4 – ДВ, бр. 97 от 2006 г.) Добавката се отпуска по предложение на комисията по чл. 13, ал. 2 въз основа на социалната оценка.

(6) (Предишна ал. 5 – ДВ, бр. 97 от 2006 г.) Добавката се отпуска въз основа на молба, подадена от правоимащия или от упълномощено от него лице.

(7) (Предишна ал. 6 – ДВ, бр. 97 от 2006 г.) След преценка на всички обстоятелства, отразени в социалната оценка, директорът на дирекция „Социално подпомагане“ или упълномощено от него длъжностно лице издава заповед за отпускането й.

(8) (Предишна ал. 7 – ДВ, бр. 97 от 2006 г.) Заповедта за отпускане или за отказ се съобщава писмено на лицето, подало молба, в 7-дневен срок от издаването й.

(9) (Предишна ал. 8 – ДВ, бр. 97 от 2006 г.) Отказът за отпускане на месечна добавка за социална интеграция задължително се мотивира.

(10) (Изм. – ДВ, бр. 30 от 2006 г., предишна ал. 9, бр. 97 от 2006 г.) Заповедта по ал. 6 се обжалва пред директора на регионалната дирекция „Социално подпомагане“ по реда на Административнопроцесуалния кодекс.

(11) (Предишна ал. 10 – ДВ, бр. 97 от 2006 г.) Хората с трайни увреждания, настанени на пълна държавна или общинска издръжка в лечебни заведения, както и в специализирани институции за срок, по-дълъг от един месец, нямат право да получават добавката по ал. 1 за периода на престоя си в тях.

(12) (Предишна ал. 11 – ДВ, бр. 97 от 2006 г.) Вземанията на лицата за месечни добавки за социална интеграция се погасяват в срок три месеца считано от края на месеца, за който се отнасят.

(13) (Предишна ал. 12 – ДВ, бр. 97 от 2006 г.) Определянето на размера, условията и реда за отпускане, прекратяване и възобновяване на добавката по ал. 1 се уреждат в правилника за прилагане на закона.

Чл. 42а. (Нов – ДВ, бр. 97 от 2006 г.) Право на месечна добавка съобразно вида на увреждането имат лицата:

1. със затруднения в придвижването, с намалена работоспособност от 50 до 70 на сто – по чл. 42, ал. 2, т. 1;

2. с трайни слухови и/или зрителни увреждания, довели до намалена работоспособност 71 и над 71 на сто – по чл. 42, ал. 2, т. 5.

Чл. 42б. (Нов – ДВ, бр. 97 от 2006 г.) Право на месечна добавка съобразно степента на намалена работоспособност имат лицата с трайни увреждания:

1. с 50 и над 50 на сто намалена работоспособност – по чл. 42, ал. 2, т. 3;

2. със 71 и над 71 на сто намалена работоспособност – по чл. 42, ал. 2, т. 1;

3. с над 90 на сто намалена работоспособност, с определена чужда помощ – по чл. 42, ал. 2, т. 2.

Чл. 42в. (Нов – ДВ, бр. 97 от 2006 г., изм., бр. 41 от 2009 г., в сила от 1.07.2009 г.) Децата с определени вид и степен на увреждане имат право на месечна добавка по чл. 42, ал. 2, т. 1, 3 и 5.

Чл. 42г. (Нов – ДВ, бр. 97 от 2006 г.) (1) (Изм. – ДВ, бр. 41 от 2009 г., в сила от 1.07.2009 г.) Лицата с трайни увреждания с над 90 на сто намалена работоспособност, децата с определени вид и степен на увреждане и военноинвалидите имат право на добавка по чл. 42, ал. 2, т. 4, която се предоставя веднъж годишно при наличие на медицинско предписание от лекар специалист.

(2) Лицата с трайни увреждания с определена чужда помощ получават двойния размер на добавката по ал. 1 за покриване на разходите за един придружител, ако ползват такъв.

Чл. 42д. (Нов – ДВ, бр. 97 от 2006 г., изм., бр. 41 от 2009 г., в сила от 1.07.2009 г.) Децата със 71 и над 71 на сто определени вид и степен на увреждане имат право и на месечна добавка по чл. 42, ал. 2, т. 2.

Чл. 42е. (Нов – ДВ, бр. 97 от 2006 г.) Лицата с трайни увреждания с 50 и над 50 на сто намалена работоспособност имат право на месечна добавка по чл. 42, ал. 2, т. 6, ако са самотни и договорът за наем е сключен с тях.

Чл. 42ж. (Нов – ДВ, бр. 97 от 2006 г., в сила от 1.01.2007 г., изм., бр. 41 от 2009 г., в сила от 1.07.2009 г.) Лицата с трайни увреждания със 71 и над 71 на сто намалена работоспособност и децата с определени вид и степен на увреждане имат право на месечна добавка по чл. 42, ал. 2, т. 7 при условия и по ред, определени с наредба на министъра на здравеопазването и министъра на труда и социалната политика.

Чл. 43. (Отм. – ДВ, бр. 24 от 2010 г.).

Чл. 44. (Изм. – ДВ, бр. 63 от 2006 г., бр. 46 от 2007 г., бр. 24 от 2010 г.) (1) Хората с трайни увреждания съобразно своите потребности имат право на целеви помощи за:

1. покупка и приспособяване на лично моторно превозно средство;

2. внос на лично моторно превозно средство;

3. преустройство на жилище;

4. придружители на лица с увредено зрение, лица със затруднения в придвижването, лица с интелектуални затруднения и лица с психически разстройства, интерпретатори-придружители на лица със слепо-глухота и преводачи на лица с увреден слух.

(2) (Изм. – ДВ, бр. 27 от 2014 г.) Хората с увреждания съобразно своите потребности имат право на целеви помощи за изработване, покупка и ремонт на помощни средства, приспособления, съоръжения и медицински изделия, посочени в списъците по чл. 35г, ал. 1, с изключение на медицинските изделия, които се заплащат напълно или частично от Националната здравноосигурителна каса.

(3) (Изм. – ДВ, бр. 14 от 2015 г.) Размерът на целевите помощи по ал. 2 се определя по методика и със заповед, утвърдени от министъра на труда и социалната политика съгласувано с министъра на финансите, министъра на икономиката и министъра на здравеопазването.

(4) (Изм. – ДВ, бр. 62 от 2010 г., в сила от 10.08.2010 г.) Министърът на труда и социалната политика, министърът на здравеопазването и управителят на Националната здравноосигурителна каса съвместно утвърждават координационен механизъм за взаимодействие при осъществяване на дейностите, свързани с целевите помощи по ал. 2.

(5) Условията и редът за отпускането, изплащането, изменянето и прекратяването на целевите помощи и размерите на целевите помощи по ал. 1 се определят с правилника за прилагане на закона.

Чл. 45. (1) (Изм. – ДВ, бр. 24 от 2010 г.) Месечните добавки и помощите по чл. 42 и чл. 44, ал. 1, т. 2 и 4 се освобождават от данъци и такси.

(2) Правото на месечни добавки и помощи е лично. Отказът от това право, както и прехвърлянето му са недействителни.

(3) От месечните добавки и помощи не могат да се правят удръжки.

(4) Недобросъвестно получени средства за месечни добавки и помощи се възстановяват с лихвата по реда за събиране на държавните вземания.

(5) Лицата, недобросъвестно получили месечни добавки и помощи, се лишават от тези добавки и помощи за срок една година.

Чл. 46. Времето, през което лицата са полагали грижи за човек с трайно увреждане и не са били осигурявани, се зачита за осигурителен стаж при пенсиониране при условията и по реда на Кодекса за социално осигуряване. За същия период лицата се смятат за здравноосигурени при условия и по ред, определени в Закона за здравното осигуряване.

Чл. 47. (Изм. – ДВ, бр. 79 от 2015 г. , в сила от 1.08.2016 г.) Учащите се хора с трайни увреждания, както и децата на родители с трайни увреждания имат право на стипендии и други облекчения при условия и по ред, определени в Закона за предучилищното и училищното образование и в Закона за висшето образование.

Чл. 48. Общините предоставят на хората с трайни увреждания жилища от общинския жилищен фонд при условия и по ред, определени в Закона за общинската собственост.

Глава пета

ФИНАНСИРАНЕ

Чл. 49. Финансирането на дейностите по този закон се извършва със средства от:

1. (изм. – ДВ, бр. 15 от 2013 г., в сила от 1.01.2014 г.) държавния бюджет;

2. общинския бюджет;

3. национални и международни програми;

4. дарения от местни и чуждестранни физически и юридически лица;

5. други източници.

Чл. 50. Агенцията за хората с увреждания е администратор на следните собствени приходи:

1. от мероприятия и дейности, организирани с цел подпомагане на интеграцията на хората с увреждания:

а) извънредни и специализирани тиражи на Държавната парично-предметна лотария и на Българския спортен тотализатор;

б) благотворителни и спортни прояви;

2. от доброволни вноски, дарения и завещания от местни или чуждестранни физически и юридически лица;

3. от глоби по този закон;

4. от други източници.

Чл. 51. Средствата на Агенцията за хората с увреждания по чл. 50 се разходват за реализиране на проекти и програми по този закон.

Чл. 52. (Изм. – ДВ, бр. 24 от 2010 г.) Национално представителните организации на и за хората с увреждания имат право на субсидия от държавния бюджет при условия и по ред, определени с правилника за прилагане на закона.

Глава шеста

АДМИНИСТРАТИВНОНАКАЗАТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ

Чл. 53. (1) Работодател, който не изпълни задълженията си по чл. 25, ал. 4 и 5, или длъжностно лице, което не изпълни задълженията си по този закон, се наказва с глоба, съответно имуществена санкция, от 500 до 1000 лв., ако не подлежи на по-тежко наказание.

(2) За повторно нарушение глобата, съответно имуществената санкция, е от 1000 до 2000 лв.

(3) Нарушението е повторно, когато е извършено в срок до една година от влизането в сила на наказателното постановление.

Чл. 54. (1) На работодател, който не е обявил работните места по чл. 27 или е отказал без уважителна причина да наеме на работа насочен от поделенията на Агенцията по заетостта безработен с трайно увреждане в рамките на определения норматив, се налага глоба, съответно имуществена санкция, в размер до 1000 лв. за всеки отделен случай.

(2) Сумите, събрани по ал. 1, се внасят в приход на Агенцията за хората с увреждания и се разходват за програми и проекти за стимулиране на трудовата заетост на хората с трайни увреждания.

Чл. 54а. (Нов – ДВ, бр. 24 от 2010 г.) (1) (Изм. – ДВ, бр. 27 от 2014 г.) На лице, което осъществява дейност по предоставяне на помощни средства, приспособления, съоръжения и медицински изделия за хора с увреждания в нарушение на разпоредбите на този закон и на наредбата по чл. 35а, ал. 9, се налага глоба, съответно имуществена санкция, в размер от 10 000 до 20 000 лв. за всеки отделен случай.

(2) Сумите, събрани по ал. 1, се внасят в приход на Агенцията за хората с увреждания и се разходват за програми и проекти за рехабилитация, интеграция и за изграждане на достъпна среда за хората с увреждания.

Чл. 55. (1) Актовете, с които се установяват административните нарушения по този закон, се издават от длъжностни лица, определени от:

1. (изм. – ДВ, бр. 33 от 2006 г.) директора на Агенцията за държавна финансова инспекция – за финансовите нарушения;

2. изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ – за нарушения на задълженията, свързани с трудовата заетост;

3. (изм. – ДВ, бр. 68 от 2013 г., в сила от 2.08.2013 г.) министъра на образованието и науката – за нарушения в областта на образованието;

4. началника на Дирекцията за национален строителен контрол – за нарушения в областта на достъпната архитектурна среда;

5. изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“, съответно изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Железопътна администрация“ – за нарушения в областта на достъпния транспорт;

6. (доп. – ДВ, бр. 24 от 2010 г.) изпълнителния директор на Агенцията за социално подпомагане – за нарушения в областта на социалното подпомагане и на целевите помощи по чл. 44, ал. 1, т. 1 и 3;

7. (нова – ДВ, бр. 24 от 2010 г.) изпълнителния директор на Агенцията за хората с увреждания – за нарушения, свързани с предоставянето на целеви помощи по чл. 44, ал. 2.

(2) Наказателните постановления се издават от органите, овластени със закон и с акт на Министерския съвет.

(3) Установяването на нарушенията, издаването, обжалването и изпълнението на наказателните постановления се извършват по реда на Закона за административните нарушения и наказания.

(4) Петдесет на сто от събраните суми от наложените глоби по този закон се внасят в приход на Агенцията за хората с увреждания.

(5) Органите по ал. 1 предоставят ежегодно до 31 декември в Агенцията за хората с увреждания информация за направените проверки и наложените глоби.

ДОПЪЛНИТЕЛНА РАЗПОРЕДБА

§ 1. По смисъла на този закон:

1. „Увреждане“ е всяка загуба или нарушаване в анатомичната структура, във физиологията или в психиката на даден индивид.

2. (Изм. – ДВ, бр. 41 от 2009 г., в сила от 1.07.2009 г.) „Човек с трайно увреждане“ е лице, което в резултат на анатомично, физиологично или психическо увреждане е с трайно намалени възможности да изпълнява дейности по начин и в степен, възможни за здравия човек, и за което органите на медицинската експертиза са установили степен на намалена работоспособност или са определили вид и степен на увреждане 50 и над 50 на сто.

3. „Пряка дискриминация“ е поставяне на лице на основата на увреждане в по-неблагоприятно положение в сравнение с друго лице, което е било, е или би могло да бъде поставено в сравними сходни обстоятелства.

4. „Непряка дискриминация“ е поставяне на лице на основата на увреждане в по-неблагоприятно положение в сравнение с други лица чрез привидно неутрална разпоредба, критерий или практика, освен ако тази разпоредба, критерий или практика е обективно оправдан/а с оглед на законова цел, несвързана с увреждането, и средствата за постигане на целта са подходящи и не надхвърлят необходимото за постигането й.

5. „Рехабилитация“ е последователен и непрекъснат възстановителен процес, който подпомага човека с увреждане да достигне оптимално физическо, интелектуално, психическо и социално равнище на дейност, като му се осигуряват възможности за промяна на живота към по-висока степен на независимост.

6. „Профилактика“ са действията, предприети за предотвратяване на физически, интелектуални, психически или сензорни увреждания или за предотвратяване на увреждания вследствие на продължителна дисфункция или увреждане, както и адаптиране на средата.

7. (Изм. – ДВ, бр. 31 от 2007 г., бр. 46 от 2007 г.) „Помощни средства, приспособления и съоръжения“ са пособия, предназначени от производителя да компенсират загубена или увредена функция на човешки орган, с цел увеличаване възможностите за самообслужване, за извършване на трудова и друга дейност на хората с увреждания.

8. „Трудово-лечебни бази“ са звена, откривани в специализирани институции за социални услуги, за осъществяване на трудова терапия и рехабилитация на хора със степен на увреждане над 70 на сто.

9. „Обособена производствена единица“ е стопанско звено, в което работят хора с трайни увреждания.

10. (Изм. – ДВ, бр. 24 от 2010 г.) „Национално представителни организации на и за хората с увреждания“ са тези организации, които представляват хората с увреждания и които са признати като такива при условия и по ред, установени с акт на Министерския съвет.

11. „Работно място“ е помещение, цех, стая, нахождение на машина, съоръжение или друго подобно териториално определено място в предприятието или извън него при дистанционна форма на работа, където работникът или служителят по указание на работодателя полага труда си в изпълнение на задълженията си по трудовото или служебното си правоотношение.

12. „Интегрирана работна среда“ е работна среда, осигуряваща възможност да работят съвместно хора с увреждания и хора без увреждания.

13. „Специализирана работна среда“ е работната среда в специализираните предприятия, приспособена за хора със съответни увреждания.

14. „Кучета, водачи на хора с увреждания“ са кучета, обучени в специализирани училища, което се доказва със сертификат за преминато обучение, отличителна служебна екипировка и знаци.

15. (Нова – ДВ, бр. 18 от 2006 г.) „Уважителни причини за отказ за приемане на работа на насочен от поделението на Агенцията по заетостта безработен с трайни увреждания“ са налице, когато насочването е над определения по чл. 315 от Кодекса на труда норматив или когато условията на работа на обявеното работно място не отговарят на предписанието на здравния орган, извършил експертизата на работоспособността.

16. (Нова – ДВ, бр. 97 от 2006 г.) „Лица със затруднения в придвижването“ са лица, които имат трайно оформен дефицит на стоежа, придвижването и издръжливостта.

ПРЕХОДНИ И ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ

§ 2. Законът за защита, рехабилитация и социална интеграция на инвалидите (обн., ДВ, бр. 112 от 1995 г.; доп., бр. 110 от 1996 г.; изм., бр. 123 от 1997 г., бр. 140 от 1998 г. – Решение № 31 на Конституционния съд от 1998 г.; изм., бр. 153 от 1998 г., бр. 31 от 2001 г., бр. 75 и 120 от 2002 г., бр. 86 и 112 от 2003 г., бр. 48 от 2004 г.) се отменя.

§ 3. В Закона за насърчаване на заетостта (обн., ДВ, бр. 112 от 2001 г.; изм., бр. 54 и 120 от 2002 г., бр. 26, 86 и 114 от 2003 г., бр. 52 от 2004 г.) чл. 80 се отменя.

§ 4. Създадената с този закон Агенция за хората с увреждания е правоприемник на фонд „Рехабилитация и социална интеграция“ и поема активите и пасивите му.

§ 5. Трудовите правоотношения със служителите от фонд „Рехабилитация и социална интеграция“ се уреждат при условията и по реда на чл. 123 от Кодекса на труда.

§ 6. В срок до 31 декември 2006 г. до обществените сгради и съоръжения – държавна и общинска собственост, да се осигури свободен достъп за хората с увреждания, като се преодолеят съответните архитектурни, транспортни и комуникативни бариери.

§ 7. Архивът на Националния съвет по рехабилитация и социална интеграция преминава към Националния съвет за интеграция на хората с увреждания.

§ 8. Правото на месечна добавка по чл. 42 възниква от деня на влизането в сила на закона, при условие че молбата е подадена преди 1 юли 2005 г., а в останалите случаи – от датата на нейното подаване.

§ 8а. (Нов – ДВ, бр. 108 от 2007 г., изм., бр. 27 от 2014 г.) Лицата, регистрирани до влизането в сила на § 14, т. 3 от Закона за медицинските изделия, могат да предоставят медицински изделия, помощни средства, приспособления и съоръжения за хора с увреждания, посочени в списъците по чл. 35г, ал. 1, до 31 декември 2007 г., като получават полагащите се за това средства от Агенцията за хората с увреждания.

§ 8б. (Нов – ДВ, бр. 108 от 2007 г., изм., бр. 27 от 2014 г.) Лицата, регистрирани до влизането в сила на § 14, т. 3 от Закона за медицинските изделия, могат да извършват ремонт на медицински изделия, помощни средства, приспособления и съоръжения за хора с увреждания, посочени в списъците по чл. 35г, ал. 1, до 31 декември 2007 г., както и да получават полагащите се за това средства от Агенцията за хората с увреждания до изтичането на експлоатационния им срок.

§ 8в. (Нов – ДВ, бр. 41 от 2009 г., в сила от 1.07.2009 г.) Лицата с определени вид и степен на увреждане, които са придобили право на пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 68 от Кодекса за социално осигуряване, имат правата на лицата със съответната степен на намалена работоспособност по този закон.

§ 9. Изпълнението на закона се възлага на Министерския съвет.

§ 10. Законът влиза в сила от 1 януари 2005 г.

____________

Законът е приет от 39-то Народно събрание на 2 септември 2004 г. и е подпечатан с официалния печат на Народното събрание.

————————————————————————————————

ЗАКЛЮЧИТЕЛНА РАЗПОРЕДБА към Закона за изменение и допълнение на

Закона за интеграция на хората с увреждания

(ДВ, бр. 97 от 2006 г.)

§ 4. (1) Месечната добавка по чл. 42, ал. 2, т. 7 се предоставя на лица с трайни увреждания със 71 и над 71 на сто намалена работоспособност или деца с намалена възможност за социална адаптация при наличие на медицинско предписание от лекар специалист до 1 януари 2007 г.

(2) Параграф 2 относно чл. 42ж, влиза в сила от 1 януари 2007 г.

ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ към Закона за изменение и допълнение на

Закона за професионалното образование и обучение

(ДВ, бр. 74 от 2009 г., в сила от 15.09.2009 г.)

……………………………………………………………..

§ 31. В Закона за интеграция на хората с увреждания (обн., ДВ, бр. 81 от 2004 г.; изм., бр. 28, 88, 94, 103 и 105 от 2005 г., бр. 18, 30, 33, 37, 63, 95, 97 и 108 от 2006 г., бр. 31, 46 и 108 от 2007 г., бр. 41 от 2009 г.) навсякъде думите „министъра на образованието и науката“ и „Министерството на образованието и науката“ се заменят съответно с „министъра на образованието, младежта и науката“ и „Министерството на образованието, младежта и науката“.

……………………………………………………………..

ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ

към Закона за изменение и допълнение на Закона за интеграция на хората с увреждания

(ДВ, бр. 24 от 2010 г.)

……………………………………………………………..

§ 27. Параграф 6, т. 1, буква „в“, § 17, т. 1 и § 18 влизат в сила от 1 януари 2011 г.

ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ към Закона за изменение на Закона за младежта

(ДВ, бр. 68 от 2013 г., в сила от 2.08.2013 г.)

………………………………………………………………

§ 34. В Закона за интеграция на хората с увреждания (обн., ДВ, бр. 81 от 2004 г.; изм., бр. 28, 88, 94, 103 и 105 от 2005 г., бр. 18, 30, 33, 37, 63, 95, 97 и 108 от 2006 г., бр. 31, 46 и 108 от 2007 г., бр. 41 и 74 от 2009 г., бр. 24, 62 и 98 от 2010 г. и бр. 15 от 2013 г.) навсякъде думите „министъра на образованието, младежта и науката“ и „Министерството на образованието, младежта и науката“ се заменят съответно с „министъра на образованието и науката“ и „Министерството на образованието и науката“ и думите „Министерството на физическото възпитание и спорта“ се заменят с „Министерството на младежта и спорта“.

………………………………………………………………

ЗАКОН за изменение и допълнение на Закона за интеграция на хората с увреждания

(ДВ, бр. 27 от 2014 г.)

………………………………………………………………

Допълнителна разпоредба

§ 13. Навсякъде в закона думите „чл. 35а“ се заменят с „чл. 35г“.

Преходни и заключителни разпоредби

§ 14. Издадените удостоверения за вписване в регистрите, водени от Агенцията за хората с увреждания преди влизането в сила на този закон, продължават своето действие до отпадане на някое от основанията за това.

§ 15. Започнатите процедури по вписване в регистрите, водени от Агенцията за хората с увреждания преди влизането в сила на този закон, се довършват по досегашния ред.

§ 16. В срок три месеца от влизането в сила на този закон се приемат необходимите изменения в подзаконовите нормативни актове.

ПРЕХОДНИ И ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ

към Закона за изменение и допълнение на Закона за обществените поръчки

(ДВ, бр. 40 от 2014 г., в сила от 1.07.2014 г.)

§ 113. (1) В едномесечен срок от влизането в сила на този закон Министерският съвет по предложение на министъра на труда и социалната политика актуализира списъка по чл. 30 от Закона за интеграция на хората с увреждания.

(2) Агенцията по обществени поръчки публикува актуализирания списък по ал. 1 в Регистъра на обществените поръчки в 7-дневен срок от обнародването му в „Държавен вестник“ и показва хипервръзка от него към регистъра по чл. 29 от Закона за интеграция на хората с увреждания.

ПРАВИЛНИК за прилагане на Закона за

интеграция на хората с увреждания

Приет с ПМС № 343 от 17.12.2004 г., обн., ДВ, бр. 115 от 30.12.2004 г., в сила от 1.01.2005 г., изм. и доп., бр. 31 от 8.04.2005 г., в сила от 8.04.2005 г.; изм. с Решение № 7081 от 19.07.2005 г. на ВАС на РБ – бр. 63 от 2.08.2005 г.; изм., бр. 78 от 30.09.2005 г., в сила от 1.10.2005 г., изм. и доп., бр. 54 от 4.07.2006 г.; изм. с Решение № 7623 от 10.07.2006 г. на ВАС на РБ – бр. 58 от 18.07.2006 г., в сила от 18.07.2006 г.; изм. и доп., бр. 1 от 5.01.2007 г., в сила от 5.01.2007 г., бр. 64 от 7.08.2007 г., в сила от 12.06.2007 г., изм., бр. 84 от 19.10.2007 г., в сила от 19.10.2007 г., бр. 85 от 23.10.2007 г., изм. и доп., бр. 14 от 12.02.2008 г., изм., бр. 93 от 24.11.2009 г., в сила от 24.11.2009 г., бр. 29 от 16.04.2010 г., в сила от 16.04.2010 г., изм. и доп., бр. 41 от 1.06.2010 г., бр. 38 от 17.05.2011 г., в сила от 1.06.2011 г., изм., бр. 41 от 31.05.2011 г., изм. и доп., бр. 70 от 9.08.2013 г., в сила от 9.08.2013 г., бр. 55 от 4.07.2014 г., в сила от 4.07.2014 г., изм., бр. 40 от 2.06.2015 г.

Сборник закони – АПИС, кн. 1/2005, стр. 438

Глава първа

ИНФОРМАЦИОННА БАЗА ДАННИ ЗА ХОРАТА С ТРАЙНИ УВРЕЖДАНИЯ

Чл. 1. (1) Агенцията за хората с увреждания създава, води и поддържа информационна база данни по чл. 9 от Закона за интеграция на хората с увреждания.

(2) Данните по ал. 1 се използват за проследяване на броя и за анализ на социално-икономическия статус на хората с увреждания, за планиране на дейности и мерки, свързани със задоволяване на потребности от образование, медицинска и социална рехабилитация и интеграция.

(3) За водене и поддържане на информационната база данни Агенцията за хората с увреждания събира два пъти годишно информация за:

1. (изм. и доп. – ДВ, бр. 41 от 2010 г., изм., бр. 41 от 2011 г., бр. 70 от 2013 г., в сила от 9.08.2013 г.) освидетелстваните лица с трайни увреждания от Националния център по обществено здраве и анализи, Националната експертна лекарска комисия (НЕЛК) и териториалните експертни лекарски комисии (ТЕЛК);

2. лицата с трайни увреждания, получаващи обезщетения, помощи и пенсии за инвалидност от Националния осигурителен институт;

3. (доп. – ДВ, бр. 55 от 2014 г., в сила от 4.07.2014 г.) социално-икономическия статус на лицата с трайни увреждания от Националния статистически институт и от Националната агенция за приходите;

4. (изм. – ДВ, бр. 41 от 2010 г.) децата с вид и степен на увреждане от Държавната агенция за закрила на детето.

(4) Информацията по ал. 3 се предоставя от задължените органи и институции в 30-дневен срок от поискването й от Агенцията за хората с увреждания.

(5) (Нова – ДВ, бр. 1 от 2007 г.) Регионалните дирекции за социално подпомагане изпращат всяко тримесечие социалните оценки по чл. 13, ал. 1 от Закона за интеграция на хората с увреждания на електронен носител в Агенцията за хората с увреждания за включване в информационната база данни.

(6) (Предишна ал. 5 – ДВ, бр. 1 от 2007 г.) Изпълнителният директор на Агенцията за хората с увреждания определя със заповед длъжностните лица, които водят и съхраняват информационната база данни.

(7) (Предишна ал. 6 – ДВ, бр. 1 от 2007 г.) Базата данни се поддържа на електронен носител.

(8) (Предишна ал. 7 – ДВ, бр. 1 от 2007 г.) Всяка промяна на данните подлежи на вписване и допуснатите явни фактически грешки се поправят служебно.

(9) (Предишна ал. 8 – ДВ, бр. 1 от 2007 г.) Отбелязването и заличаването на данните се извършват по начин, който не засяга целостта на информацията за вписаните вече обстоятелства.

(10) (Предишна ал. 9, изм. – ДВ, бр. 1 от 2007 г.) В случаите по ал. 8 и 9 длъжностното лице, поддържащо базата данни, посочва основанието и датата на извършеното действие.

Глава втора

(Отм. – ДВ, бр. 55 от 2014 г., в сила от 4.07.2014 г.)

РЕД ЗА ВОДЕНЕ НА РЕГИСТЪРА НА СПЕЦИАЛИЗИРАНИТЕ ПРЕДПРИЯТИЯ И

КООПЕРАЦИИ НА ХОРАТА С УВРЕЖДАНИЯ

Чл. 2. (Доп. – ДВ, бр. 70 от 2013 г., в сила от 9.08.2013 г., отм., бр. 55 от 2014 г., в сила от 4.07.2014 г.).

Чл. 3. (Изм. – ДВ, бр. 41 от 2010 г., изм. и доп., бр. 70 от 2013 г., в сила от 9.08.2013 г., отм., бр. 55 от 2014 г., в сила от 4.07.2014 г.).

Чл. 4. (Изм. и доп. – ДВ, бр. 70 от 2013 г., в сила от 9.08.2013 г., отм., бр. 55 от 2014 г., в сила от 4.07.2014 г.).

Чл. 5. (Изм. и доп. – ДВ, бр. 41 от 2010 г., изм., бр. 70 от 2013 г., в сила от 9.08.2013 г., отм., бр. 55 от 2014 г., в сила от 4.07.2014 г.).

Чл. 6. (Отм. – ДВ, бр. 55 от 2014 г., в сила от 4.07.2014 г.).

Глава трета

ОЦЕНЯВАНЕ НА УВРЕЖДАНЕТО И НА ВЪЗМОЖНОСТИТЕ ЗА ИНТЕГРАЦИЯ

Раздел I

Състав и дейност на консултативните комисии

Чл. 7. (1) (Изм. – ДВ, бр. 41 от 2010 г.) Консултативната комисия по чл. 13, ал. 2 от Закона за интеграция на хората с увреждания е постоянно действаща и се състои от председател, секретар и най-малко шестима членове.

(2) Председателят и секретарят на комисията се определят от директора на дирекция „Социално подпомагане“ със заповедта по чл. 13, ал. 3 от Закона за интеграция на хората с увреждания.

(3) (Изм. – ДВ, бр. 54 от 2006 г.) При необходимост към дирекция „Социално подпомагане“ може да се създават повече от една консултативна комисия.

Чл. 8. (Изм. – ДВ, бр. 54 от 2006 г.) (1) (Изм. – ДВ, бр. 41 от 2010 г.) Заседанията на комисията по чл. 7, ал. 1 се свикват най-малко веднъж месечно от председателя на комисията и са редовни, ако на тях присъстват не по-малко от 1/2 от състава на комисията.

(2) (Изм. – ДВ, бр. 41 от 2010 г.) При системно отсъствие на член от заседанията на комисията директорът на дирекция „Социално подпомагане“ може да го замени или да поиска от съответния орган по чл. 13, ал. 3, т. 2 – 6 от Закона за интеграция на хората с увреждания да определи друго лице за член на комисията.

(3) Всяко заседание се провежда съгласно утвърден от председателя дневен ред, който се изпраща заедно с необходимите материали до членовете на комисията не по-късно от 3 дни преди заседанието.

(4) По решение на всички присъстващи на заседанието лица от състава на комисията дневният ред може да бъде допълван или изменян при необходимост.

(5) По предложение на председателя или на членове от състава на комисията за участие в заседанията й могат да бъдат поканени и други лица в качеството им на експерти и/или представители на неправителствени организации.

(6) Всяко лице с трайно увреждане и/или негов упълномощен представител има право да присъства на заседанието, на което се извършва неговата социална оценка.

Чл. 9. Секретарят на комисията:

1. подготвя проект на дневен ред за заседанията на комисията и го представя на председателя за утвърждаване;

2. (изм. – ДВ, бр. 54 от 2006 г.) изпраща дневния ред заедно с необходимите материали до членовете на комисията не по-късно от 3 дни преди заседанието;

3. води протокол за всяко заседание на комисията;

4. осигурява при необходимост на членовете на комисията допълнителни материали за подпомагане на дейността й;

5. (нова – ДВ, бр. 54 от 2006 г., изм., бр. 70 от 2013 г., в сила от 9.08.2013 г.) уведомява лицата с трайни увреждания не по-късно от 3 дни преди датата на провеждане на заседанието, на което ще се разглеждат техните заявления.

Чл. 10. (1) За всяко заседание се води протокол, който се подписва от председателя, от присъствалите членове и от секретаря.

(2) Протоколът задължително съдържа кратки мотиви за всяка извършена социална оценка.

Раздел II

Социална оценка

Чл. 11. (1) (Изм. – ДВ, бр. 54 от 2006 г., бр. 41 от 2010 г., бр. 70 от 2013 г., в сила от 9.08.2013 г., изм. и доп., бр. 55 от 2014 г., в сила от 4.07.2014 г.) Лицата по чл. 12, ал. 3 от Закона за интеграция на хората с увреждания подават заявление-декларация по образец, утвърден от министъра на труда и социалната политика, за извършване на социална оценка до директора на дирекция „Социално подпомагане“ по постоянен адрес.

(2) (Изм. – ДВ, бр. 1 от 2007 г., бр. 55 от 2014 г., в сила от 4.07.2014 г.) В срок 30 дни от подаването на заявление-декларацията социален работник от дирекция „Социално подпомагане“ изготвя социален доклад по образец, утвърден от министъра на труда и социалната политика.

(3) (Изм. – ДВ, бр. 1 от 2007 г., бр. 70 от 2013 г., в сила от 9.08.2013 г.) Социалният доклад по ал. 2 се изготвя от социален работник от отдел „Закрила на детето“ в дирекция „Социално подпомагане“ при подадено заявление-декларация за извършване на социална оценка на дете с увреждане.

(4) (Изм. – ДВ, бр. 1 от 2007 г., бр. 70 от 2013 г., в сила от 9.08.2013 г.) Социалните работници по ал. 2 и 3 извършват посещение на лицето с увреждане, за което е подадено заявление-декларация за извършване на социална оценка, с цел установяване на обстоятелства от социален, семеен, битов и здравен характер, свързани с възможността за интеграция на лицето.

Чл. 12. (1) (Изм. – ДВ, бр. 54 от 2006 г., бр. 70 от 2013 г., в сила от 9.08.2013 г.) Председателят на комисията представя пред членовете й включените за разглеждане в дневния ред заявления-декларации и изготвените към тях социални доклади.

(2) (Изм. – ДВ, бр. 54 от 2006 г., бр. 41 от 2010 г.) Комисията установява:

1. потребностите и възможностите за рехабилитация;

2. възможностите за обучение;

3. възможностите за трудова заетост и професионална реализация;

4. потребностите от социални услуги;

5. възможностите за социално включване.

Чл. 13. (1) (Изм. – ДВ, бр. 54 от 2006 г., доп., бр. 1 от 2007 г., изм., бр. 70 от 2013 г., в сила от 9.08.2013 г., бр. 55 от 2014 г., в сила от 4.07.2014 г.) По всяко постъпило заявление-декларация в срок до края на месеца, следващ месеца на подаването, се изготвя социална оценка по образец, утвърден от министъра на труда и социалната политика, която се подписва от всички присъстващи членове на комисията.

(2) (Изм. – ДВ, бр. 41 от 2010 г., бр. 70 от 2013 г., в сила от 9.08.2013 г.) Въз основа на социалната оценка може да се изготвя индивидуален план за интеграция на лицето, свързан с обстоятелствата по чл. 12, ал. 2, според вида и степента на увреждане и заявените потребности в заявление-декларацията за изготвяне на социална оценка.

(3) (Нова – ДВ, бр. 1 от 2007 г.) При изготвянето на социалната оценка се вземат предвид препоръките и оценките на екипите за комплексно педагогическо оценяване и интегрирано обучение на децата с увреждания по чл. 16, ал. 1 от Закона за интеграция на хората с увреждания.

(4) (Изм. – ДВ, бр. 54 от 2006 г., отм., предишна ал. 3, бр. 1 от 2007 г., изм., бр. 41 от 2010 г.) Комисията може да прави предложение до директора на дирекция „Социално подпомагане“ за:

1. отпускане на месечна добавка по чл. 42, ал. 2 от Закона за интеграция на хората с увреждания според вида и степента на увреждане и индивидуалните потребности на лицето с увреждане;

2. (изм. – ДВ, бр. 55 от 2014 г., в сила от 4.07.2014 г.) отпускане на целева помощ за изработване и/или покупка на помощни средства, приспособления и съоръжения за хората с увреждания и медицински изделия, посочени в списъците по чл. 35г, ал. 1 от Закона за интеграция на хората с увреждания, според индивидуалните потребности на лицето с увреждане;

3. отпускане на финансова подкрепа по чл. 41а от Закона за интеграция на хората с увреждания според вида и степента на увреждане и индивидуалните потребности на лицето с увреждане.

(5) (Изм. – ДВ, бр. 54 от 2006 г., бр. 1 от 2007 г., бр. 70 от 2013 г., в сила от 9.08.2013 г.) Социалната оценка се изготвя в 3 екземпляра – за консултативната комисия по чл. 13, ал. 2 от Закона за интеграция на хората с увреждания, за лицето, подало заявление-декларацията, и за дирекция „Социално подпомагане“.

(6) Социалната оценка се връчва на лицето в 14-дневен срок от изготвянето.

Чл. 14. (1) (Изм. – ДВ, бр. 41 от 2010 г.) Социалната оценка се издава за срока, посочен в експертното решение за определяне процента на трайно намалената работоспособност или вида и степента на увреждане.

(2) (Нова – ДВ, бр. 31 от 2005 г., изм., бр. 41 от 2010 г., бр. 70 от 2013 г., в сила от 9.08.2013 г.) Лицата с определени вид и степен на увреждане 50 и над 50 на сто, установена след навършване на възрастта за придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 68 от Кодекса за социално осигуряване, както и лицата с намалена работоспособност, навършили възраст за придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 68 от Кодекса за социално осигуряване в срока на решението на ТЕЛК (НЕЛК), ползват правата си по правилника пожизнено независимо от определения в експертното решение срок.

(3) (Предишна ал. 2 – ДВ, бр. 31 от 2005 г.) Срокът на действие на социална оценка, издадена въз основа на пожизнено експертно решение, е 5 години от датата на издаването й.

(4) (Предишна ал. 3 – ДВ, бр. 31 от 2005 г., изм., бр. 41 от 2010 г.) Нова социална оценка може да бъде извършена преди изтичането на срока на предходната оценка по желание на лицата по чл. 12, ал. 3 от Закона за интеграция на хората с увреждания при:

1. (изм. – ДВ, бр. 70 от 2013 г., в сила от 9.08.2013 г.) издаване на ново експертно решение от ТЕЛК/НЕЛК преди изтичането на срока на действащото решение;

2. промяна в потребностите на лицето;

3. промяна във възможностите за интеграция на лицето.

Чл. 15. (Изм. – ДВ, бр. 84 от 2007 г.) Протоколите и материалите от заседанията на комисията, както и социалните оценки се съхраняват за срок 10 години в дирекция „Социално подпомагане“, след което документите подлежат на експертиза и след утвърждаването на резултатите от нея се пристъпва към предаването им в Националния архивен фонд.

Глава четвърта

ТРУДОВА ЗАЕТОСТ

Чл. 16. (1) Агенцията за хората с увреждания предоставя информация за възможностите за финансиране по проекти и програми по Закона за интеграция на хората с увреждания на:

1. хората с увреждания;

2. работодателите/органите по назначаване;

3. специализираните предприятия и кооперации на хората с увреждания.

(2) Информацията по ал. 1 съдържа:

1. (изм. – ДВ, бр. 41 от 2010 г.) условията, при които се финансират проекти на работодатели/органи по назначаване за осигуряване на достъп до работното място на хора с трайни увреждания;

2. условията за финансиране на проекти по програми, стимулиращи трудовата заетост и самостоятелната стопанска дейност на хората с увреждания;

3. условията за отпускане на средства по целеви проекти и програми за специализираните предприятия и кооперации на хората с увреждания.

Чл. 17. (Изм. и доп. – ДВ, бр. 54 от 2006 г., изм., бр. 14 от 2008 г., бр. 41 от 2010 г.) (1) Министърът на труда и социалната политика утвърждава методика за отпускане на средства за финансиране на проекти по чл. 25, ал. 1 от Закона за интеграция на хората с увреждания по предложение на изпълнителния директор на Агенцията за хората с увреждания.

(2) Методиката по ал. 1 съдържа:

1. специфични условия за кандидатстване;

2. критерии за оценяване и класиране на постъпилите проекти;

3. механизъм за разпределяне на средствата;

4. механизъм за финансиране.

(3) Работодателят, съответно органът по назначаване може да кандидатства за ползване на средства по ал. 1, ако отговаря на следните общи условия:

1. да е регистриран по действащото законодателство;

2. да няма изискуеми публични задължения;

3. да не е получавал държавни помощи независимо от формата и източника им на обща стойност, която не превишава левовата равностойност на 200 000 евро, определени по официалния валутен курс на лева към еврото, през последните 3 години; този праг се прилага независимо от това, дали помощта се финансира изцяло или частично с ресурси на Европейската общност;

4. да не е получавал финансови средства от други източници за същата цел.

(4) (Изм. – ДВ, бр. 70 от 2013 г., в сила от 9.08.2013 г.) Обстоятелствата по ал. 3, т. 2 – 4 се доказват с писмена декларация.

(5) Изпълнителният директор на Агенцията за хората с увреждания със заповед открива конкурсната процедура за кандидатстване с проекти и определя състава на комисията за оценка и класиране на постъпилите проекти.

(6) Допуснатите и недопуснатите за оценка проекти се утвърждават със заповед на изпълнителния директор на Агенцията за хората с увреждания в срок до 14 дни след изтичане на срока за кандидатстване.

(7) За всяко заседание на комисията по ал. 5 се изготвя протокол, който се подписва от председателя и членовете й.

(8) Комисията предлага за утвърждаване от изпълнителния директор на Агенцията за хората с увреждания класирането на допуснатите проекти.

(9) Изпълнителният директор на Агенцията за хората с увреждания със заповед утвърждава окончателното класиране на допуснатите проекти.

(10) Заповедите по ал. 6 и 9 подлежат на обжалване по реда на Административнопроцесуалния кодекс, като обжалването не спира изпълнението им.

(11) Изпълнителният директор на Агенцията за хората с увреждания сключва с работодателя, съответно с органа по назначаване с класирани и одобрени за финансиране проекти договори, въз основа на които се отпускат финансовите средства.

(12) За срока по чл. 25, ал. 4 от Закона за интеграция на хората с увреждания работодателят, съответно органът по назначаването, може да наема на работа последователно повече от едно лице със същия вид увреждане, за което е изградена подходяща работна среда, съгласно финансирания проект.

(13) Агенцията за хората с увреждания осъществява наблюдение и контрол по изпълнението на проектите по ал. 11.

Чл. 18. (1) (Изм. и доп. – ДВ, бр. 54 от 2006 г., изм., бр. 41 от 2010 г.) Всеки работодател, ползващ преференцията по чл. 26, ал. 1, т. 1 и чл. 40, ал. 1 от Закона за интеграция на хората с увреждания, внася ежемесечно в компетентната териториална дирекция на Националната агенция за приходите по реда и в сроковете по Кодекса за социално осигуряване пълния размер на дължимите осигурителни вноски за държавното обществено осигуряване, задължителното здравно осигуряване и допълнителното задължително пенсионно осигуряване за наетите хора с увреждания.

(2) (Изм. – ДВ, бр. 41 от 2010 г., доп., бр. 55 от 2014 г., в сила от 4.07.2014 г.) Петдесет на сто от внесените задължителни осигурителни вноски по чл. 40, ал. 1 от Закона за интеграция на хората с увреждания се възстановяват на работодателите – специализирани предприятия, трудово-лечебните бази и кооперациите на хората с увреждания, членуващи в национално представителните организации на хората с увреждания и в национално представителните организации за хората с увреждания, разходват се и се отчитат по ред, определен от министъра на труда и социалната политика, съгласуван с министъра на финансите.

(3) (Нова – ДВ, бр. 54 от 2006 г., изм., бр. 41 от 2010 г., доп., бр. 55 от 2014 г., в сила от 4.07.2014 г.) Тридесет на сто от внесените задължителни осигурителни вноски по чл. 26, ал. 1, т. 1 от Закона за интеграция на хората с увреждания се възстановяват на работодателя, разходват се и се отчитат по ред, определен от министъра на труда и социалната политика, съгласуван с министъра на финансите.

(4) (Нова – ДВ, бр. 41 от 2010 г.) В случаите, когато средствата по ал. 2 и 3 се използват от работодателя по ал. 1 за рехабилитация и социална интеграция на наетите хора с трайни увреждания, тези средства се считат за допустима държавна помощ със социален характер.

Чл. 19. (Доп. – ДВ, бр. 54 от 2006 г., изм., бр. 41 от 2010 г.) (1) Министърът на труда и социалната политика утвърждава методика за финансиране на проекти по програмите, стимулиращи трудовата заетост и самостоятелната стопанска дейност на хората с увреждания, по предложение на изпълнителния директор на Агенцията за хората с увреждания.

(2) Методиката по ал. 1 съдържа реда, специфичните условия за кандидатстване, критериите за оценяване и класиране на постъпилите проекти и механизма за финансиране.

(3) Хората с увреждания могат да кандидатстват за ползване на средства по ал. 1, ако отговарят на следните общи условия:

1. (изм. – ДВ, бр. 70 от 2013 г., в сила от 9.08.2013 г.) да не ползват преференции по чл. 49 от Закона за насърчаване на заетостта;

2. да нямат изискуеми публични задължения;

3. (нова – ДВ, бр. 70 от 2013 г., в сила от 9.08.2013 г.) да не са получавали финансови средства от други законоустановени източници за същата цел.

(4) (Нова – ДВ, бр. 70 от 2013 г., в сила от 9.08.2013 г.) Обстоятелствата по ал. 3, т. 1 – 3 се доказват с писмена декларация.

(5) (Предишна ал. 4 – ДВ, бр. 70 от 2013 г., в сила от 9.08.2013 г.) Изпълнителният директор на Агенцията за хората с увреждания със заповед открива конкурсната процедура за кандидатстване с проекти и определя състава на комисията за оценка и класиране на постъпилите проекти.

(6) (Предишна ал. 5 – ДВ, бр. 70 от 2013 г., в сила от 9.08.2013 г.) Допуснатите и недопуснатите за оценка проекти се утвърждават със заповед на изпълнителния директор на Агенцията за хората с увреждания в срок до 14 дни след изтичане на срока за кандидатстване.

(7) (Предишна ал. 6, изм. – ДВ, бр. 70 от 2013 г., в сила от 9.08.2013 г.) За всяко заседание на комисията по ал. 5 се изготвя протокол, който се подписва от председателя и членовете й.

(8) (Предишна ал. 7 – ДВ, бр. 70 от 2013 г., в сила от 9.08.2013 г.) Комисията предлага за утвърждаване от изпълнителния директор на Агенцията за хората с увреждания класирането на допуснатите проекти.

(9) (Предишна ал. 8 – ДВ, бр. 70 от 2013 г., в сила от 9.08.2013 г.) Изпълнителният директор на Агенцията за хората с увреждания със заповед утвърждава окончателното класиране на допуснатите проекти.

(10) (Предишна ал. 9, изм. – ДВ, бр. 70 от 2013 г., в сила от 9.08.2013 г.) Заповедите по ал. 6 и 9 подлежат на обжалване по реда на Административнопроцесуалния кодекс, като обжалването не спира изпълнението им.

(11) (Предишна ал. 10 – ДВ, бр. 70 от 2013 г., в сила от 9.08.2013 г.) Изпълнителният директор на Агенцията за хората с увреждания сключва с лицата с класирани и одобрени за финансиране проекти договори, въз основа на които се отпускат финансовите средства.

(12) (Предишна ал. 11, изм. – ДВ, бр. 70 от 2013 г., в сила от 9.08.2013 г.) Агенцията за хората с увреждания осъществява наблюдение и контрол по изпълнението на проектите по ал. 11.

Чл. 20. (Доп. – ДВ, бр. 54 от 2006 г., изм., бр. 14 от 2008 г., бр. 41 от 2010 г.) (1) Министърът на труда и социалната политика утвърждава методика за отпускане на средства за финансиране на целеви проекти и програми по чл. 28, ал. 2 от Закона за интеграция на хората с увреждания по предложение на изпълнителния директор на Агенцията за хората с увреждания.

(2) Методиката по ал. 1 съдържа:

1. специфични условия за кандидатстване;

2. критерии за оценяване и класиране на постъпилите проекти;

3. механизъм за разпределяне на средствата;

4. механизъм за финансиране.

(3) (Изм. – ДВ, бр. 70 от 2013 г., в сила от 9.08.2013 г.) Специализираните предприятия и кооперации на хората с увреждания могат да кандидатстват за ползване на средства по ал. 1, ако отговарят на следните общи условия:

1. да са вписани в регистъра по чл. 29 от Закона за интеграция на хората с увреждания;

2. да нямат изискуеми публични задължения;

3. да не са получавали държавни помощи независимо от формата и източника им на обща стойност, която не превишава левовата равностойност на 200 000 евро, определени по официалния валутен курс на лева към еврото, през последните 3 години; този праг се прилага независимо от това, дали помощта се финансира изцяло или частично с ресурси на Европейската общност;

4. (нова – ДВ, бр. 70 от 2013 г., в сила от 9.08.2013 г.) да не са получавали финансови средства от други законоустановени източници за същата цел.

(4) (Изм. – ДВ, бр. 70 от 2013 г., в сила от 9.08.2013 г.) Обстоятелствата по ал. 3, т. 2 – 4 се доказват с писмена декларация.

(5) Изпълнителният директор на Агенцията за хората с увреждания със заповед открива конкурсната процедура за кандидатстване с проекти и определя състава на комисията за оценка и класиране на постъпилите проекти.

(6) Допуснатите и недопуснатите за оценка проекти се утвърждават със заповед на изпълнителния директор на Агенцията за хората с увреждания в срок до 14 дни след изтичане на срока за кандидатстване.

(7) За всяко заседание на комисията по ал. 5 се изготвя протокол, който се подписва от членовете й.

(8) Комисията предлага за утвърждаване от изпълнителния директор на Агенцията за хората с увреждания класирането на допуснатите проекти.

(9) Изпълнителният директор на Агенцията за хората с увреждания със заповед утвърждава окончателното класиране на допуснатите проекти.

(10) Заповедите по ал. 6 и 9 подлежат на обжалване по реда на Административнопроцесуалния кодекс, като обжалването не спира изпълнението им.

(11) Изпълнителният директор на Агенцията за хората с увреждания сключва с органите на управление на специализираните предприятия или кооперации с класирани и одобрени за финансиране проекти договори, въз основа на които се отпускат финансовите средства.

(12) Агенцията за хората с увреждания осъществява наблюдение и контрол по изпълнението на проектите по ал. 11.

Чл. 21. (Изм. – ДВ, бр. 54 от 2006 г.) (1) Работодателите са длъжни ежегодно до 14 февруари в териториалните поделения на Агенцията по заетостта писмено:

1. да обявят броя на определените работни места по чл. 27 от Закона за интеграция на хората с увреждания;

2. да обявят броя на заетите работни места по т. 1 от лица с трайни увреждания;

3. да заявят броя на работните места по т. 1 чрез заявка за свободни работни места.

(2) Териториалните поделения на Агенцията по заетостта представят справка по образец съгласно приложения № 11 и 12 в Агенцията за хората с увреждания, съдържаща информация относно:

1. броя на заявените от работодателя свободни работни места по чл. 27 от Закона за интеграция на хората с увреждания;

2. (изм. – ДВ, бр. 41 от 2010 г.) броя на заетите работни места от определените по т. 1;

3. броя на назначените хора с трайни увреждания по т. 1.

(3) (Изм. – ДВ, бр. 41 от 2010 г.) Информацията по ал. 2 се предоставя в едномесечен срок от постъпването й.

(4) Работодателите са длъжни да уведомят териториалните поделения на Агенцията по заетостта, на чиято територия извършват дейност, при промяна на обстоятелствата по ал. 1.

Чл. 22. (1) (Изм. – ДВ, бр. 41 от 2010 г.) Ежегодно до 31 август на текущата година национално представителните организации на и за хората с увреждания и организациите на работодателите на хора с увреждания могат да подават пред министерствата потребители и другите възложители по смисъла на Закона за обществените поръчки предложения за следващата година, съдържащи видовете произвеждани стоки и услуги и капацитетните възможности в специализираните предприятия и кооперации на хората с увреждания.

(2) Министерствата потребители и другите възложители по смисъла на Закона за обществените поръчки в едномесечен срок от изтичането на срока по ал. 1 представят получените при тях предложения в Националния съвет за интеграция на хората с увреждания.

(3) Националният съвет за интеграция на хората с увреждания представя на Министерския съвет становище за актуализация на списъка на стоки и услуги за възлагането им чрез обществени поръчки на специализираните предприятия и кооперации на хората с увреждания.

Чл. 23. (1) (Изм. – ДВ, бр. 41 от 2010 г.) Дирекциите „Бюро по труда“ със съдействието на дирекциите „Социално подпомагане“ насочват лицата, завършили социално учебно-професионален център и регистрирани в дирекциите „Бюро по труда“, към подходящи свободни работни места.

(2) (Изм. – ДВ, бр. 54 от 2006 г., бр. 41 от 2010 г.) Дирекциите „Бюро по труда“ насочват лицата, завършили социално учебно-професионален център, към свободни работни места, които отговарят на индивидуалния план за интеграция по чл. 12 от Закона за интеграция на хората с увреждания.

Глава пета

СОЦИАЛНО-ИКОНОМИЧЕСКА ЗАЩИТА

Раздел I

Месечна добавка за социална интеграция

Чл. 24. (1) (Изм. – ДВ, бр. 1 от 2007 г., бр. 41 от 2010 г.) Хората с трайни увреждания ползват правото на месечна добавка за социална интеграция според индивидуалните им потребности съобразно вида и степента на увреждането и степента на трайно намалена работоспособност и въз основа на извършената социална оценка по реда на глава трета.

(2) База за определяне на месечната добавка за социална интеграция е гарантираният минимален доход, който се определя от Министерския съвет на основание чл. 12, ал. 3 от Закона за социално подпомагане.

Чл. 25. (1) (Изм. с Решение № 7623 на ВАС на РБ – ДВ, бр. 58 от 2006 г., бр. 1 от 2007 г.) Месечната добавка за социална интеграция за транспортни услуги е в размер 15 на сто от гарантирания минимален доход.

(2) (Изм. – ДВ, бр. 54 от 2006 г., отм., бр. 41 от 2010 г.).

Чл. 26. (1) (Изм. с Решение № 7623 на ВАС на РБ – ДВ, бр. 58 от 2006 г., бр. 1 от 2007 г.) Месечната добавка за ползване на информационни и телекомуникационни услуги е в размер 20 на сто от гарантирания минимален доход.

(2) (Изм. – ДВ, бр. 54 от 2006 г., отм., бр. 41 от 2010 г.).

Чл. 27. (1) (Изм. – ДВ, бр. 54 от 2006 г.; Решение № 7623 на ВАС на РБ, бр. 58 от 2006 г., бр. 41 от 2010 г.) Месечна добавка за обучение в размер 20 на сто от гарантирания минимален доход се предоставя на лица с трайно намалена работоспособност или с определени вид и степен на увреждане, които имат потребност от придобиване на допълнителни знания и умения, чрез различни форми на обучение извън заложените в системата на общообразователната подготовка.

(2) Добавката по ал. 1 не може да се ползва от:

1. лицата, които се обучават в специални училища;

2. лицата, включени в обучение по реда на Закона за насърчаване на заетостта.

(3) (Нова – ДВ, бр. 54 от 2006 г.) Добавката по ал. 1 се изплаща след представяне на документ, удостоверяващ продължителността на обучението.

Чл. 28. (Изм. – ДВ, бр. 54 от 2006 г.; Решение № 7623 на ВАС на РБ, бр. 58 от 2006 г., бр. 1 от 2007 г.) (1) (Изм. – ДВ, бр. 55 от 2014 г., в сила от 4.07.2014 г.) Добавката по чл. 42, ал. 2, т. 4 от Закона за интеграция на хората с увреждания се изплаща при извършено балнеолечение или рехабилитационни услуги в обекти, отговарящи на стандартите по Наредба № 30 от 2004 г. за утвърждаване на медицински стандарт „Физикална и рехабилитационна медицина“ (обн., ДВ, бр. 85 от 2004 г.; изм. и доп., бр. 102 от 2009 г. и бр. 67 и 92 от 2010 г.). Разходооправдателният документ за извършеното балнеолечение или рехабилитационни услуги се представя в едномесечен срок от крайната дата на ползването им в дирекция „Социално подпомагане“ по постоянен адрес.

(2) Добавката е в размер до трикратния размер на гарантирания минимален доход, но не повече от действително направения разход съгласно представените документи.

(3) Добавката се ползва, когато не се получава на друго правно основание.

Чл. 29. (Изм. – ДВ, бр. 54 от 2006 г.; Решение № 7623 на ВАС на РБ, бр. 58 от 2006 г., бр. 1 от 2007 г.) Месечната добавка за диетично хранене и лекарствени продукти е в размер 15 на сто от гарантирания минимален доход.

Чл. 30. (Изм. с Решение № 7623 на ВАС на РБ – ДВ, бр. 58 от 2006 г., бр. 1 от 2007 г.) Месечната добавка за достъпна информация е в размер 15 на сто от гарантирания минимален доход.

Чл. 31. (1) (Изм. с Решение № 7623 на ВАС на РБ – ДВ, бр. 58 от 2006 г., бр. 41 от 2010 г.) Месечна добавка за задоволяване на основни жизнени потребности – наем за общинско жилище, се предоставя на самотни лица с трайни увреждания с трайно намалена работоспособност или с определени вид и степен на увреждане, ако настанителната заповед е на тяхно име.

(2) Добавката по ал. 1 се изплаща след представяне на разходооправдателен документ и е в размер на нормативно определения наем по реда на Закона за общинската собственост.

Чл. 32. (1) (Изм. – ДВ, бр. 54 от 2006 г., бр. 41 от 2010 г., бр. 70 от 2013 г., в сила от 9.08.2013 г.) Месечната добавка за социална интеграция се отпуска въз основа на заявление-декларация, подадено от лицата по чл. 12, ал. 3 от Закона за интеграция на хората с увреждания, до дирекция „Социално подпомагане“ по постоянен адрес и след представяне на лична карта или личен паспорт.

(2) (Изм. – ДВ, бр. 54 от 2006 г., бр. 70 от 2013 г., в сила от 9.08.2013 г., бр. 55 от 2014 г., в сила от 4.07.2014 г.) Заявление-декларация за ползване на правата по чл. 25, 26, 29 – 31 се подава еднократно за срока на социалната оценка.

(3) (Нова – ДВ, бр. 54 от 2006 г., изм., бр. 70 от 2013 г., в сила от 9.08.2013 г., бр. 55 от 2014 г., в сила от 4.07.2014 г.) Заявление-декларация за ползване на правата по чл. 27 се подава от началото на месеца на започване на обучението.

(4) (Предишна ал. 3, изм. – ДВ, бр. 54 от 2006 г., бр. 70 от 2013 г., в сила от 9.08.2013 г., бр. 55 от 2014 г., в сила от 4.07.2014 г.) Заявление-декларация за ползване на правата по чл. 28 се подава в едномесечен срок след реализиране на правото и приложени разходооправдателни документи.

(5) (Нова – ДВ, бр. 55 от 2014 г., в сила от 4.07.2014 г.) Образецът на заявление-декларация за добавката по чл. 25, 26, 27, 29, 30 и 31 и образецът на заявление-декларация за добавката по чл. 28 се утвърждават от министъра на труда и социалната политика.

(6) (Предишна ал. 4 – ДВ, бр. 54 от 2006 г., изм., бр. 41 от 2010 г., бр. 70 от 2013 г., в сила от 9.08.2013 г., предишна ал. 5, бр. 55 от 2014 г., в сила от 4.07.2014 г.) Към заявленията по ал. 2, 3 и 4 се прилагат копия от:

1. социалната оценка по чл. 12, ал. 1 от Закона за интеграция на хората с увреждания;

2. (изм. – ДВ, бр. 70 от 2013 г., в сила от 9.08.2013 г.) експертното решение от ТЕЛК/НЕЛК.

(7) (Предишна ал. 5 – ДВ, бр. 54 от 2006 г., предишна ал. 6, бр. 55 от 2014 г., в сила от 4.07.2014 г.) При необходимост дирекциите „Социално подпомагане“ могат да изискват и други документи.

Чл. 33. (1) (Изм. – ДВ, бр. 54 от 2006 г., бр. 41 от 2010 г., бр. 70 от 2013 г., в сила от 9.08.2013 г.) В срок 20 дни от подаването на заявление-декларацията по чл. 32, ал. 2, 3 или 4 социален работник въз основа на социалната оценка изготвя предложение до директора на дирекция „Социално подпомагане“ за отпускане или отказ за отпускане на добавка за социална интеграция.

(2) В 7-дневен срок от изготвянето на предложението по ал. 1 директорът на дирекция „Социално подпомагане“ или упълномощено от него длъжностно лице издава заповед за отпускане или отказ за отпускане на добавка за социална интеграция.

(3) (Изм. – ДВ, бр. 54 от 2006 г., бр. 70 от 2013 г., в сила от 9.08.2013 г., бр. 55 от 2014 г., в сила от 4.07.2014 г.) Месечната добавка за социална интеграция по чл. 25, 26, 27, 29, 30 и 31 се отпуска от 1-во число на месеца на подаване на заявление-декларацията и се изплаща най-късно до края на месеца, следващ месеца, за който се отпуска, в рамките на бюджетната година, с изключение на добавката за декември, която се изплаща най-късно до 31 януари на следващата година.

(4) (Нова – ДВ, бр. 55 от 2014 г., в сила от 4.07.2014 г.) Добавка за социална интеграция по чл. 28 се изплаща най-късно до края на месеца, следващ месеца на издаване на заповедта в рамките на бюджетната година, с изключение на добавката, отпусната през декември, която се изплаща най-късно до 31 януари на следващата година.

(5) (Предишна ал. 4 – ДВ, бр. 55 от 2014 г., в сила от 4.07.2014 г.) Изплащането на добавката може да се извършва по касов и безкасов път.

Чл. 34. (1) (Изм. – ДВ, бр. 41 от 2010 г.) Месечната добавка за социална интеграция се изменя, спира, възобновява и прекратява със заповед на директора на дирекция „Социално подпомагане“ или на упълномощено от него длъжностно лице от 1-во число на месеца, следващ промяната в обстоятелствата.

(2) Добавката по ал. 1 се прекратява при:

1. извършване на нова социална оценка и липса на предложение за отпускане на месечна добавка за социална интеграция;

2. промяна в обстоятелствата, при които е отпусната.

(3) (Отм. – ДВ, бр. 41 от 2010 г.).

Чл. 35. (Изм. – ДВ, бр. 54 от 2006 г., отм., бр. 29 от 2010 г., в сила от 16.04.2010 г.).

Чл. 36. (Изм. – ДВ, бр. 1 от 2007 г., отм., бр. 29 от 2010 г., в сила от 16.04.2010 г.).

Чл. 37. (1) (Изм. – ДВ, бр. 54 от 2006 г., бр. 41 от 2010 г., бр. 70 от 2013 г., в сила от 9.08.2013 г.) В случаите на преосвидетелстване на лица с трайни увреждания месечната добавка се отпуска от началото на месеца, следващ месеца, през който е прекратена, въз основа на новата социална оценка, при условие че няма промяна в датата на инвалидизиране и промяна в степента на трайно намалена работоспособност или вида и степента на увреждане, ако заявление-декларацията е подадено в едномесечен срок от издаването на новото експертно решение на ТЕЛК/НЕЛК.

(2) (Изм. – ДВ, бр. 54 от 2006 г., бр. 70 от 2013 г., в сила от 9.08.2013 г.) Преосвидетелстваните лица с трайни увреждания, подали заявление-декларация за месечна добавка след изтичане на срока по ал. 1, придобиват право на месечна добавка от 1-во число на месеца на подаване на новото заявление-декларация.

Чл. 38. Дирекциите „Социално подпомагане“ водят задължителна документация за отпуснатите месечни добавки за социална интеграция, чийто срок за съхраняване е 10 години считано от месеца на прекратяването им.

Раздел II

Целеви помощи за социална интеграция

Чл. 39. (Изм. – ДВ, бр. 64 от 2007 г., бр. 55 от 2014 г., в сила от 4.07.2014 г.) Хората с увреждания имат право на целева помощ за покупка и ремонт на помощни средства, приспособления, съоръжения и медицински изделия, посочени в списъците по чл. 35г, ал. 1 от Закона за интеграция на хората с увреждания.

Чл. 40. (1) (Изм. – ДВ, бр. 64 от 2007 г.) Медицинските условия, експлоатационните срокове и необходимите медицински документи за помощните средства, приспособления, съоръжения и медицински изделия, за които лицата ползват целева помощ, са посочени в приложение № 7.

(2) (Изм. и доп. – ДВ, бр. 14 от 2008 г., изм., бр. 93 от 2009 г., в сила от 24.11.2009 г., бр. 55 от 2014 г., в сила от 4.07.2014 г., бр. 40 от 2015 г. ) Министърът на труда и социалната политика съгласувано с министъра на финансите и министъра на икономиката определя и актуализира със заповед пределни размери (лимити) на помощите за изработване, покупка или ремонт на медицински изделия и/или помощни средства, приспособления и съоръжения.

Чл. 41. (Изм. – ДВ, бр. 64 от 2007 г.) Целева помощ по чл. 39 се отпуска само при предоставяне и ремонт на помощни средства, приспособления, съоръжения и/или медицински изделия от лица, вписани в регистъра по чл. 35, ал. 1 от Закона за интеграция на хората с увреждания.

Чл. 42. (1) (Изм. – ДВ, бр. 54 от 2006 г., доп., бр. 64 от 2007 г., изм., бр. 70 от 2013 г., в сила от 9.08.2013 г., бр. 55 от 2014 г., в сила от 4.07.2014 г.) Целева помощ за покупка и ремонт на медицински изделия и/или помощни средства, приспособления или съоръжения се отпуска въз основа на заявление-декларация по образец, утвърден от министъра на труда и социалната политика, подадено до дирекция „Социално подпомагане“ по постоянния му адрес от:

1. лицето с увреждане, от негов законен представител или от упълномощено от него лице;

2. законните представители или семействата на роднини или близки или приемни семейства, при които са настанени деца по реда на чл. 26 от Закона за закрила на детето – за лицата под 18-годишна възраст;

3. (нова – ДВ, бр. 54 от 2006 г.) директорите на специализираните институции, в които са настанени деца с увреждания.

(2) (Изм. – ДВ, бр. 54 от 2006 г., бр. 70 от 2013 г., в сила от 9.08.2013 г.) Директорът на дирекция „Социално подпомагане“ или упълномощено от него длъжностно лице в срок 10 дни след подаване на заявление-декларация издава заповед, с която отпуска или отказва помощта по ал. 1.

(3) (Изм. – ДВ, бр. 54 от 2006 г., бр. 38 от 2011 г., в сила от 1.06.2011 г., бр. 55 от 2014 г., в сила от 4.07.2014 г.) Заповедта за отпускане или за отказ се съобщава писмено на лицето, подало заявление-декларацията, в 7-дневен срок от издаването й. В случаите, когато помощта е отпусната, заедно със заповедта се предоставя и екземпляр на приемо-предавателния протокол по образец съгласно приложение № 14 към чл. 43а, ал. 3.

(4) Заповедта за отказ за отпускане на помощта по ал. 1 задължително се мотивира.

(5) (Доп. – ДВ, бр. 55 от 2014 г., в сила от 4.07.2014 г.) Заповедта по ал. 2 се обжалва пред директора на регионалната дирекция за социално подпомагане по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Обжалването спира изпълнението, като не се допуска предварително изпълнение.

(6) (Доп. – ДВ, бр. 64 от 2007 г., изм., бр. 38 от 2011 г., в сила от 1.06.2011 г., доп., бр. 55 от 2014 г., в сила от 4.07.2014 г.) Целевата помощ за покупка и ремонт на медицински изделия, помощни средства, приспособления и съоръжения се изплаща най-късно до края на месеца, следващ месеца на съобщаване на заповедта по ал. 3, в рамките на бюджетната година, с изключение на целевата помощ за декември, която се изплаща най-късно до 31 януари на следващата година.

(7) (Изм. – ДВ, бр. 54 от 2006 г., отм., бр. 38 от 2011 г., в сила от 1.06.2011 г.).

(8) (Нова – ДВ, бр. 54 от 2006 г., изм., бр. 64 от 2007 г.) Заповедите за отпускане на целеви помощи за медицински изделия по т. 1 – 4, 6 и 7 от приложение № 7 към чл. 40, ал. 1 след изтичане на експлоатационния срок се издават въз основа на първоначалните медицински документи, удостоверяващи нуждата от тях.

Чл. 43. (Изм. – ДВ, бр. 64 от 2007 г., бр. 85 от 2007 г., бр. 38 от 2011 г., в сила от 1.06.2011 г.) (1) Целевите помощи за предоставяне на медицински изделия, помощни средства, приспособления и съоръжения или за ремонта за тях се изплащат на правоимащите лица по касов или безкасов път от Агенцията за социално подпомагане.

(2) (Изм. – ДВ, бр. 70 от 2013 г., в сила от 9.08.2013 г.) Лицата с увреждания имат право на целева помощ в размер до лимитите по чл. 40, ал. 2.

(3) Лицата, които са купили медицински изделия и/или помощни средства, приспособления и съоръжения във връзка с прекарано заболяване или претърпяна злополука в чужбина, както и лицата, получили от Министерството на здравеопазването разрешение за лечение в чужбина, имат право на парична компенсация в размера на лимитите по чл. 40, ал. 2.

(4) Паричната компенсация по ал. 3 се предоставя срещу платежен документ за закупеното медицинско изделие и/или помощно средство, приспособление и съоръжение, придружен с легализиран превод на български език.

Чл. 43а. (Нов – ДВ, бр. 38 от 2011 г., в сила от 1.06.2011 г.) (1) Лицето с увреждане, негов законен представител или упълномощено от него лице заплаща медицинските изделия, помощни средства, приспособления и съоръжения, за които е отпусната целевата помощ, или за ремонта за тях на избран от тях търговец, вписан в регистъра по чл. 35, ал. 1 от Закона за интеграция на хората с увреждания.

(2) (Изм. – ДВ, бр. 70 от 2013 г., в сила от 9.08.2013 г.) При предоставяне или ремонт на медицинското изделие, помощно средство, приспособление и съоръжение търговецът издава фактура съгласно Закона за счетоводството и Закона за данък върху добавената стойност.

(3) (Доп. – ДВ, бр. 70 от 2013 г., в сила от 9.08.2013 г.) Към фактурата по ал. 2 на правоимащите лица се предоставя фискална касова бележка (при плащане в брой), гаранционна карта за медицинското изделие, помощно средство, приспособление и съоръжение и приемо-предавателен протокол по образец съгласно приложение № 14.

(4) (Доп. – ДВ, бр. 70 от 2013 г., в сила от 9.08.2013 г.) В срок до 30 дни от получаване на помощта правоимащото лице, негов законен представител или упълномощено от него лице представя в съответната дирекция „Социално подпомагане“ оригиналната фактура и касова бележка/платежен документ за справка и прилага копие от двата документа заедно с приемо-предавателния протокол за получаване на изделието.

(5) (Изм. – ДВ, бр. 70 от 2013 г., в сила от 9.08.2013 г.) При закупуване или ремонт на медицински изделия, помощни средства, приспособления и съоръжения, изработени по индивидуална поръчка, отчитането по реда на ал. 4 се извършва в срок 90 дни от получаване на целевата помощ.

(6) При закупуване или извършване на ремонт на медицинското изделие, помощно средство, приспособление и съоръжение в размер под лимитите по чл. 40, ал. 2 правоимащото лице възстановява разликата до отпуснатата целева помощ.

Чл. 43б. (Нов – ДВ, бр. 38 от 2011 г., в сила от 1.06.2011 г.) Лицата, неизползвали целевата помощ по предназначение, възстановяват пълния размер на помощта.

Чл. 44. Дирекциите „Социално подпомагане“ водят следната задължителна документация:

1. (изм. и доп. – ДВ, бр. 38 от 2011 г., в сила от 1.06.2011 г., бр. 70 от 2013 г., в сила от 9.08.2013 г.) досие на лицата, подали заявление за целева помощ, съдържащо: заявление, медицинските документи, екземпляр от издадената заповед, копие от фактурата, касовата бележка/платежен документ и екземпляр от приемо-предавателен протокол за получаване;

2. регистрационен дневник на лицата, получили заповед за отпускане на целева помощ, в който се отбелязват номерът и датата на заповедта;

3. (изм. – ДВ, бр. 64 от 2007 г.) картотека-извлечения от регистъра на лицата по чл. 35, ал. 1 от Закона за интеграция на хората с увреждания.

Чл. 45. (1) (Изм. – ДВ, бр. 64 от 2007 г.) Лицата по чл. 39, нуждаещи се от помощни средства, приспособления, съоръжения и/или медицински изделия, имат право на допълнителна парична помощ за пътни разходи в страната, когато тези помощни средства, приспособления, съоръжения и/или медицински изделия не могат да бъдат изработени, закупени или ремонтирани по постоянен адрес и тяхното присъствие е необходимо.

(2) (Доп. – ДВ, бр. 70 от 2013 г., в сила от 9.08.2013 г., изм., бр. 55 от 2014 г., в сила от 4.07.2014 г.) За получаване на допълнителната парична помощ по ал. 1 лицето подава заявление-декларация по образец, утвърден от министъра на труда и социалната политика, и представя в дирекция „Социално подпомагане“ по постоянен адрес:

1. билет за използваното превозно средство – влак втора класа или автобус;

2. (изм. – ДВ, бр. 64 от 2007 г.) документ от лицето, което изработва, предоставя или извършва ремонт на помощните средства, приспособления, съоръжения и/или медицински изделия, потвърждаващ, че лицето се е явило за вземане на мярка, проба или за получаване на готовото помощно средство, приспособление, съоръжение и/или медицинско изделие.

(3) (Нова – ДВ, бр. 70 от 2013 г., в сила от 9.08.2013 г., изм., бр. 55 от 2014 г., в сила от 4.07.2014 г.) Директорът на дирекция „Социално подпомагане“ или упълномощено от него длъжностно лице в срок до 10 дни от подаване на заявление-декларацията издава мотивирана заповед по образец, утвърден от министъра на труда и социалната политика, с която отпуска или отказва помощта.

(4) (Предишна ал. 3 – ДВ, бр. 70 от 2013 г., в сила от 9.08.2013 г.) Допълнителна парична помощ по ал. 1 получават и придружителите на децата до 18 години.

(5) (Предишна ал. 4 – ДВ, бр. 70 от 2013 г., в сила от 9.08.2013 г.) Лицата, които ползват личен превоз, получават допълнителна парична помощ по ал. 1 в размерите за влак втора класа или автобус срещу представен документ по ал. 2, т. 2.

Чл. 46. (1) Медицинските изделия и/или помощните средства, приспособления и съоръжения, получени по реда на правилника, не могат да бъдат заменяни, продавани или дарявани в рамките на експлоатационния срок.

(2) При преустановяване ползването на медицинските изделия и/или помощните средства, приспособления и съоръжения те се връщат в дирекция „Социално подпомагане“.

(3) Върнатите медицински изделия и/или помощни средства, приспособления и съоръжения могат да се предоставят на нуждаещи се лица или на здравни и социални институции.

Чл. 47. (Изм. – ДВ, бр. 85 от 2007 г.) (1) Разходите за отпускане и ремонт на медицински изделия и/или помощни средства, приспособления и съоръжения са за сметка на Агенцията за социално подпомагане.

(2) (Отм. – ДВ, бр. 38 от 2011 г., в сила от 1.06.2011 г.).

(3) (Изм. – ДВ, бр. 38 от 2011 г., в сила от 1.06.2011 г.) За осъществяване на дейността по чл. 43а, ал. 1 Агенцията за социално подпомагане ползва информацията, която Агенцията за хората с увреждания й предоставя в 3-дневен срок след вписване на лицата в регистъра по чл. 35, ал. 1 от Закона за интеграция на хората с увреждания.

(4) (Изм. – ДВ, бр. 38 от 2011 г., в сила от 1.06.2011 г., отм., бр. 55 от 2014 г., в сила от 4.07.2014 г.).

(5) (Изм. – ДВ, бр. 55 от 2014 г., в сила от 4.07.2014 г.) Контролът по спазване на критериите и изискванията за предоставяне на помощни средства, приспособления, съоръжения и медицински изделия, предназначени за хората с увреждания, предвидени в наредбата по чл. 35а, ал. 9 от Закона за интеграция на хората с увреждания, се осъществява съвместно или поотделно от Агенцията за хората с увреждания и Агенцията за социално подпомагане.

Чл. 47а. (Нов – ДВ, бр. 64 от 2007 г., изм., бр. 93 от 2009 г., в сила от 24.11.2009 г., отм., бр. 41 от 2010 г.).

Чл. 48. (1) (Изм. – ДВ, бр. 70 от 2013 г., в сила от 9.08.2013 г.) Хората с трайни увреждания, чието придвижване е затруднено, имат право на целева помощ за покупка и/или приспособяване на лично моторно превозно средство в размер 1200 лв., ако средномесечният доход на член от семейството за последните 12 месеца е равен или по-нисък от трикратния размер на гарантирания минимален доход.

(2) Хората с трайни увреждания получават целевата помощ по ал. 1, ако отговарят и на следните допълнителни условия:

1. (изм. – ДВ, бр. 41 от 2010 г., бр. 70 от 2013 г., в сила от 9.08.2013 г.) да имат определена от ТЕЛК/НЕЛК над 90 на сто трайно намалена работоспособност или вид и степен на увреждане;

2. да са работещи или учащи се;

3. да не са ползвали финансови облекчения за внос на лично моторно превозно средство.

(3) (Изм. – ДВ, бр. 70 от 2013 г., в сила от 9.08.2013 г., бр. 55 от 2014 г., в сила от 4.07.2014 г.) Целевата помощ се отпуска въз основа на заявление-декларация по образец, утвърден от министъра на труда и социалната политика, подадено от правоимащото лице до дирекция „Социално подпомагане“ по постоянен адрес, а за лицата под 18-годишна възраст – от техните законни представители или семействата на роднини или близки или приемни семейства, при които са настанени по реда на чл. 26 от Закона за закрила на детето.

(4) (Изм. – ДВ, бр. 70 от 2013 г., в сила от 9.08.2013 г.) Към заявление-декларацията по ал. 3 се прилагат следните документи:

1. (изм. – ДВ, бр. 54 от 2006 г.) копие от свидетелство за регистрация на личното моторно превозно средство или фактура за извършено приспособяване;

2. (изм. – ДВ, бр. 70 от 2013 г., в сила от 9.08.2013 г.) копие от експертно решение на ТЕЛК/НЕЛК;

3. документи, удостоверяващи брутните доходи на семейството;

4. лична карта (за справка).

(5) При необходимост дирекция „Социално подпомагане“ може да изисква и други документи.

(6) (Изм. – ДВ, бр. 70 от 2013 г., в сила от 9.08.2013 г., доп., бр. 55 от 2014 г., в сила от 4.07.2014 г.) Директорът на дирекция „Социално подпомагане“ или упълномощено от него длъжностно лице в срок 10 дни след подаване на заявление-декларацията издава заповед, с която отпуска или отказва помощта по ал. 1. Помощта се изплаща през месеца, следващ месеца на издаване на заповедта.

(7) (Изм. – ДВ, бр. 55 от 2014 г., в сила от 4.07.2014 г.) Заповедта за отпускане или за отказ се съобщава писмено на лицето, подало заявлението, в 7-дневен срок от издаването й.

(8) Заповедта за отказ за отпускане на помощта по ал. 1 задължително се мотивира.

(9) (Доп. – ДВ, бр. 55 от 2014 г., в сила от 4.07.2014 г.) Заповедта по ал. 8 се обжалва пред директора на регионалната дирекция за социално подпомагане по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Обжалването спира изпълнението, като не се допуска предварително изпълнение.

(10) Помощта по ал. 1 може да се ползва повторно след изтичането на 5-годишен срок от предишното й получаване.

Чл. 49. Хората с трайни увреждания имат право на финансови облекчения при внос на лично моторно превозно средство по ред, определен от Министерския съвет.

Чл. 50. (1) (Изм. – ДВ, бр. 41 от 2010 г.) Хората с трайни увреждания с над 90 на сто трайно намалена работоспособност/вид и степен на увреждане и децата с определени вид и степен на увреждане, които се придвижват с инвалидна количка, имат право на еднократна целева помощ в размер до 600 лв. за преустройство на жилище, ако средномесечният доход на член от семейството за последните 12 месеца е равен или по-нисък от двукратния размер на гарантирания минимален доход.

(2) (Изм. – ДВ, бр. 70 от 2013 г., в сила от 9.08.2013 г., бр. 55 от 2014 г., в сила от 4.07.2014 г.) За получаване на целевата помощ по ал. 1 се подава заявление-декларация по образец, утвърден от министъра на труда и социалната политика, към която се прилагат следните документи:

1. фактура за стойността на ремонта по видове разходи и фискален бон;

2. документ, съдържащ данни за доход на член от семейството през последните 12 месеца;

3. (изм. – ДВ, бр. 70 от 2013 г., в сила от 9.08.2013 г.) копие от експертно решение на ТЕЛК/НЕЛК;

4. лична карта (за справка).

(3) Социален работник от дирекция „Социално подпомагане“ извършва оглед и удостоверява със социална анкета, че преустройството е извършено с цел осигуряване свободно придвижване на човека с увреждане.

(4) Целевата помощ по ал. 1 се отпуска по предложение на социалния работник.

(5) (Изм. – ДВ, бр. 70 от 2013 г., в сила от 9.08.2013 г., доп., бр. 55 от 2014 г., в сила от 4.07.2014 г.) Директорът на дирекция „Социално подпомагане“ или упълномощено от него длъжностно лице в срок 20 дни след подаване на заявление-декларацията издава заповед, с която отпуска или отказва помощта по ал. 1. Помощта се изплаща през месеца, следващ месеца на издаване на заповедта.

(6) (Изм. – ДВ, бр. 70 от 2013 г., в сила от 9.08.2013 г.) Заповедта за отпускане или за отказ се съобщава писмено на лицето, подало заявлението, в 7-дневен срок от издаването й.

(7) Заповедта за отказ за отпускане на помощта по ал. 1 задължително се мотивира.

(8) (Доп. – ДВ, бр. 55 от 2014 г., в сила от 4.07.2014 г.) Заповедта по ал. 7 се обжалва пред директора на регионалната дирекция за социално подпомагане по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Обжалването спира изпълнението, като не се допуска предварително изпълнение.

Чл. 51. (1) (Изм. – ДВ, бр. 41 от 2010 г.) Лицата с увреден слух и с над 50 на сто трайно намалена работоспособност/вид и степен на увреждане имат право на целева помощ за ползване на жестомимични услуги до 10 часа годишно до 8 лв. на час при ползване услугите на държавна и/или общински администрации, здравни, образователни и културни институции.

(2) Целевата помощ по ал. 1 се изплаща от Агенцията за хората с увреждания чрез бюрата за жестомимичен превод към Съюза на глухите в България.

(3) Бюрата за жестомимичен превод ежемесечно представят описи на Агенцията за хората с увреждания за ползвалите жестомимични услуги.

(4) Взаимоотношенията между Агенцията за хората с увреждания и Съюза на глухите в България, свързани със заплащането на жестомимичните услуги, се уреждат с договор между страните в изпълнение на интеграционни програми.

Чл. 52. (1) (Изм. – ДВ, бр. 41 от 2010 г.) Лицата с увредено зрение и с над 90 на сто трайно намалена работоспособност/вид и степен на увреждане, които се нуждаят от чужда помощ, ползват целева помощ за придружител до 10 часа годишно при посещенията им в държавни, общински, образователни, културни и други институции, здравни и лечебни заведения и в размер 5 лв. на час.

(2) Целевата помощ по ал. 1 се изплаща от Агенцията за хората с увреждания чрез териториалните структури на Съюза на слепите в България.

(3) Териториалните структури на Съюза на слепите в България представят ежемесечно описи на Агенцията за хората с увреждания за броя на лицата, ползвали придружител, и за изразходваните за това средства.

(4) Взаимоотношенията между Агенцията за хората с увреждания и Съюза на слепите в България, свързани със заплащането на целевите помощи по ал. 1, се уреждат с договор между страните в изпълнение на интеграционни програми.

Чл. 53. (1) (Изм. – ДВ, бр. 41 от 2010 г.) Трудноподвижни лица с над 90 на сто трайно намалена работоспособност/вид и степен на увреждане, които се нуждаят от чужда помощ, ползват целева помощ за придружител до 10 часа годишно при посещенията си в държавни, общински, образователни, културни и други институции, здравни и лечебни заведения в размер 5 лв. на час.

(2) (Доп. – ДВ, бр. 70 от 2013 г., в сила от 9.08.2013 г.) Целевата помощ по ал. 1 се изплаща от Агенцията за хората с увреждания чрез териториалните структури на Съюза на инвалидите в България и чрез териториалните структури на Центъра за психологически изследвания.

(3) (Доп. – ДВ, бр. 70 от 2013 г., в сила от 9.08.2013 г.) Териториалните структури на Съюза на инвалидите в България и териториалните структури на Центъра за психологически изследвания представят ежемесечно описи на Агенцията за хората с увреждания за броя на лицата, ползвали придружител, и за изразходваните за това средства.

(4) Взаимоотношенията между Агенцията за хората с увреждания и Съюза на инвалидите в България, свързани със заплащането на целевите помощи по ал. 1, се уреждат с договор между страните в изпълнение на интеграционни програми.

(5) (Нова – ДВ, бр. 70 от 2013 г., в сила от 9.08.2013 г.) Отношенията между Агенцията за хората с увреждания и Центъра за психологически изследвания, свързани със заплащането на целевите помощи по ал. 1, се уреждат с договор между страните в изпълнение на интеграционни програми.

Чл. 53а. (Нов – ДВ, бр. 41 от 2010 г.) (1) Лицата с интелектуални затруднения и с психични разстройства и със 71 или над 71 на сто трайно намалена работоспособност/вид и степен на увреждане, които се нуждаят от чужда помощ, ползват целева помощ за придружител до 10 часа годишно при посещенията им в държавни, общински, здравни, образователни и други институции и в размер 5 лв. на час.

(2) Целевата помощ по ал. 1 се изплаща от Агенцията за хората с увреждания чрез териториалните структури на Българската асоциация на лица с интелектуални затруднения.

(3) Териториалните структури на Българската асоциация на лица с интелектуални затруднения представят ежемесечно описи в Агенцията за хората с увреждания за броя на лицата, ползвали придружител, и за изразходваните за това средства.

(4) Взаимоотношенията между Агенцията за хората с увреждания и Българската асоциация на лица с интелектуални затруднения, свързани със заплащането на целевите помощи по ал. 1, се уреждат с договор между страните в изпълнение на интеграционни програми.

Чл. 53б. (Нов – ДВ, бр. 41 от 2010 г.) (1) Лицата със сляпо-глухота и с над 90 на сто трайно намалена работоспособност, които се нуждаят от чужда помощ, ползват целева помощ за придружител до 10 часа годишно при посещенията им в държавни, общински, здравни, образователни и други институции и в размер 5 лв. на час.

(2) Целевата помощ по ал. 1 се изплаща от Агенцията за хората с увреждания чрез териториалните структури на Националната асоциация на сляпо-глухите в България.

(3) Териториалните структури на Националната асоциация на сляпо-глухите в България представят ежемесечно описи в Агенцията за хората с увреждания за броя на лицата, ползвали придружител, и за изразходваните за това средства.

(4) Взаимоотношенията между Агенцията за хората с увреждания и Националната асоциация на сляпо-глухите в България, свързани със заплащането на целевите помощи по ал. 1, се уреждат с договор между страните в изпълнение на интеграционни програми.

Раздел III

Условия и ред за субсидиране на национално представените организации на или за хора с увреждания

Чл. 54. (Изм. – ДВ, бр. 41 от 2010 г.) Национално представителните организации на и за хората с увреждания правят предложения за субсидии, съпроводени с доклад и разчет, които представят на Министерството на финансите съгласно бюджетни насоки и в сроковете, определени от министъра на финансите за представяне на проектобюджетите на държавните органи, след съгласуване с министъра на труда и социалната политика.

Чл. 55. (1) Управителният съвет на Държавната парично-предметна лотария на основание чл. 6, ал. 1, т. 4 от Закона за хазарта ежегодно предлага на министъра на финансите организирането на целева лотария, приходите от която се внасят в Агенцията за хората с увреждания.

(2) Министърът на финансите възлага на Държавната парично-предметна лотария организирането на целевата лотария по ал. 1.

ДОПЪЛНИТЕЛНА РАЗПОРЕДБА

§ 1. По смисъла на правилника:

1. „Семейството“ включва съпрузите и ненавършилите пълнолетие деца (родени, заварени, доведени, припознати, осиновени, с изключение на сключилите граждански брак).

2. „Доходи за отпускане на целеви помощи“ са всички приходи, произхождащи от:

а) трудова дейност;

б) дейности в областта на селското, горското и водното стопанство;

в) продажба и/или замяна на движимо или недвижимо имущество;

г) продажба на акции, дялове и други участия в търговски дружества и други форми на съвместна дейност;

д) наем, рента и аренда;

е) авторски и лицензионни възнаграждения;

ж) дивиденти и доходи от дялово участие;

з) премии и награди от спортни състезания;

и) обезщетения и помощи;

к) пенсии;

л) стипендии;

м) месечни добавки за деца;

н) присъдени издръжки;

о) други.

3. Не се считат за доходи при отпускане на целевите помощи:

а) (доп. – ДВ, бр. 54 от 2006 г.) помощите и добавките, отпуснати по реда на правилника;

б) добавката към пенсиите за чужда помощ на инвалидите с намалена работоспособност над 90 на сто с определена чужда помощ;

в) еднократната помощ при раждане по чл. 1 от Указа за насърчаване на раждаемостта до 31 март 2002 г. включително и по чл. 6 от Закона за семейните помощи за деца;

г) хуманитарните помощи;

д) еднократните компенсации към пенсиите или извънредните пенсии;

е) добавките към пенсията на ветераните, доброволците и пострадалите, взели участие в Отечествената война, и на пострадалите при изпълнение на мисиите във военни контингенти на Организацията на обединените нации;

ж) допълнителната месечна компенсация към пенсиите на навършилите 75- или 80-годишна възраст;

з) помощите, определени с акт на Министерския съвет;

и) сумите, които настанените в специализирани институции за предоставяне на социални услуги получават като възнаграждение за участие в трудовотерапевтичен процес;

к) финансовите средства и помощи, отпускани по реда на Правилника за прилагане на Закона за закрила на детето, приет с Постановление № 153 на Министерския съвет от 2003 г. (обн., ДВ, бр. 66 от 2003 г.; изм. и доп., бр. 24 от 2004 г.).

ПРЕХОДНИ И ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ

§ 2. Правото на месечна добавка за социална интеграция по чл. 42 от Закона за интеграция на хората с увреждания възниква от 1 януари 2005 г., при условие че молбата за социална оценка е подадена до 1 юли 2005 г., а в останалите случаи – от датата на подаване на молбата за месечна добавка за социална интеграция.

§ 3. Решенията на РЕЛКК и ЦЕЛКК, постановени до 31 декември 2004 г., запазват действието си, при условие че срокът, определен в тях, не е изтекъл.

§ 4. Правилникът се приема на основание чл. 9, ал. 6, чл. 13, ал. 5, чл. 25, ал. 6, чл. 26, т. 1, чл. 28, ал. 2, чл. 29, ал. 2, чл. 31, чл. 42, ал. 12, чл. 44, ал. 4 и чл. 52 от Закона за интеграция на хората с увреждания.

————————————————————————————————

ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ

към Постановление № 206 от 27 септември 2005 г. за приемане

на Устройствен правилник на Министерството на икономиката и енергетиката

(ДВ, бр. 78 от 2005 г., в сила от 1.10.2005 г.)

. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .

§ 2. Навсякъде думите „министърът на икономиката“, „министъра на икономиката“, „министър на икономиката“, „Министерството на икономиката“ и „заместник-министър на икономиката“ се заменят съответно с „министърът на икономиката и енергетиката“, „министъра на икономиката и енергетиката“, „министър на икономиката и енергетиката“, „Министерството на икономиката и енергетиката“ и „заместник-министър на икономиката и енергетиката“ в следните нормативни актове на Министерския съвет:

. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .

26. Правилника за прилагане на Закона за интеграция на хората с увреждания, приет с Постановление № 343 на Министерския съвет от 2004 г. (обн., ДВ, бр. 115 от 2004 г.; изм., бр. 31 от 2005 г.; Решение № 7081 на Върховния административен съд от 2005 г. – бр. 63 от 2005 г.);

. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .

§ 24. Министърът на финансите да извърши необходимите промени по бюджетите на съответните администрации във връзка със създаването на Министерство на икономиката и енергетиката.

. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .

ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 153 на Министерския съвет от 26 юни 2006 г.

за изменение и допълнение на Правилника за прилагане на Закона

за интеграция на хората с увреждания

(ДВ, бр. 54 от 2006 г.)

. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .

Допълнителна разпоредба

§ 31. (В сила от 12.07.2006 г.) Навсякъде в правилника думите „Закона за административното производство“ се заменят с „Административнопроцесуалния кодекс“.

Заключителна разпоредба

§ 32. Параграф 31 влиза в сила от 12 юли 2006 г.

. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .

ДОПЪЛНИТЕЛНА РАЗПОРЕДБА

към Постановление № 179 на Министерския съвет от 27 юли 2007 г.

за изменение и допълнение на Правилника за прилагане

на Закона за интеграция на хората с увреждания

(ДВ, бр. 64 от 2007 г., в сила от 12.06.2007 г.)

§ 12. (1) Навсякъде в Правилника за прилагане на Закона за интеграция на хората с увреждания и в приложенията към него думите „помощни средства, приспособления и съоръжения“, „помощни средства, приспособления или съоръжения“, „помощно средство, приспособление или съоръжение“ и „помощно средство, приспособление, съоръжение“ се заменят с „медицински изделия и/или помощни средства, приспособления и съоръжения“, съответно „медицинско изделие и/или помощно средство, приспособление и съоръжение“.

(2) Навсякъде в Правилника за прилагане на Закона за интеграция на хората с увреждания думите „помощните средства, приспособления и съоръжения“ и „помощните средства, приспособления или съоръжения“ се заменят с „медицинските изделия и/или помощните средства, приспособления и съоръжения“.

ПРЕХОДНА РАЗПОРЕДБА

към Постановление № 248 на Министерския съвет от 15 октомври 2007 г.

за изменение и допълнение на Правилника за прилагане на Закона

за интеграция на хората с увреждания

(ДВ, бр. 85 от 2007 г.)

§ 4. (1) Лицата, регистрирани в Агенцията за хората с увреждания преди 12 юни 2007 г., могат да предоставят помощни средства, приспособления, съоръжения и медицински изделия, предназначени за хората с увреждания, посочени в списъците по чл. 35а, ал. 1 от Закона за интеграция на хората с увреждания, до 31 декември 2007 г.

(2) Паричните средства за предоставените от лицата по ал. 1 помощни средства, приспособления, съоръжения и медицински изделия, предназначени за хората с увреждания, се изплащат от Агенцията за социално подпомагане срещу представяне на платежен документ и предавателно-приемателен протокол.

(3) Лицата, регистрирани в Агенцията за хората с увреждания преди 12 юни 2007 г., могат да извършват ремонт на помощните средства, приспособления, съоръжения и медицински изделия, посочени в списъците по чл. 35а, ал. 1 от Закона за интеграция на хората с увреждания, до 31 декември 2007 г., както и да получават дължимите финансови средства за тази дейност от Агенцията за социално подпомагане в рамките на експлоатационния им срок.

ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 102 на Министерския съвет от 25 май 2010 г.

за изменение и допълнение на Правилника за прилагане

на Закона за интеграция на хората с увреждания

(ДВ, бр. 41 от 2010 г.)

……………………………………………………………..

§ 38. Навсякъде в правилника и в приложенията към него пред абревиатурата „ТЕЛК“ се добавя „ДЕЛК“ и се поставя наклонена черта.

Преходни и заключителни разпоредби

§ 39. Правото на месечна добавка по чл. 42 от Закона за интеграция на хората с увреждания възниква от деня на влизането в сила на Закона за изменение и допълнение на Закона за интеграция на хората с увреждания (ДВ, бр. 24 от 2010 г.) за правоимащите лица, при условие че молба-декларацията за социална оценка по чл. 11 е подадена преди 1 юли 2010 г., а в останалите случаи – от датата на нейното подаване.

§ 40. В случаите на преосвидетелстване на дете с трайно увреждане, за което преди 29 март 2010 г. е била прекратена месечната добавка за дете с трайно увреждане по реда на Закона за интеграция на хората с увреждания поради изтичане на срока на експертното решение на ТЕЛК/НЕЛК и необходимост от преосвидетелстване, месечната добавка по чл. 8д от Закона за семейни помощи за деца се отпуска от началото на месеца, следващ месеца, определен за явяване пред ДЕЛК/ТЕЛК/НЕЛК за преосвидетелстване, при условие че:

1. с новото решение не е определена степен и вид на увреждане под 50 на сто или степен на намалена работоспособност под 50 на сто;

2. молба-декларацията е подадена в 3-месечен срок от датата на издаването на новото експертно решение на ДЕЛК/ТЕЛК/НЕЛК.

…………………………………………………………….

ПРЕХОДНИ И ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ

към Постановление № 159 на Министерския съвет от 2 август 2013 г.

за изменение и допълнение на Правилника за прилагане

на Закона за интеграция на хората с увреждания

(ДВ, бр. 70 от 2013 г., в сила от 9.08.2013 г.)

§ 38. Навсякъде в правилника абревиатурата „ДЕЛК/“ се заличава.

…………………………………………………………….

ПРЕХОДНИ И ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ

към Постановление № 169 на Министерския съвет от 26 юни 2014 г.

за изменение и допълнение на Правилника за прилагане

на Закона за интеграция на хората с увреждания

(ДВ, бр. 55 от 2014 г., в сила от 4.07.2014 г.)

…………………………………………………………………………………………………………………….

§ 21. Започнатите процедури по отпускане и ползване на месечна добавка за социална интеграция и на целеви помощи преди влизането в сила на това постановление се довършват по досегашния ред.

§ 22. В срок до 15 септември 2014 г. изпълнителният директор на Агенцията за социално подпомагане да предостави на министъра на труда и социалната политика за утвърждаване проектите на образци на приложения № 1, 2, 3, 4, 5, 8, 10, 15 и 16 към Правилника за прилагане на Закона за интеграция на хората с увреждания.

§ 23. Постановлението влиза в сила от деня на обнародването му в „Държавен вестник“ с изключение на § 16 и 18, които влизат в сила от 1 октомври 2014 г.

Приложение № 1

към чл. 11, ал. 1

(Изм. – ДВ, бр. 1 от 2007 г.,

в сила от 5.01.2007 г.,

бр. 41 от 2010 г.,

бр. 70 от 2013 г.,

в сила от 9.08.2013 г.,

отм., бр. 55 от 2014 г.,

в сила от 1.10.2014 г.)

Приложение № 2

към чл. 11, ал. 2

(Изм. – ДВ, бр. 1 от 2007 г.,

в сила от 5.01.2007 г.,

бр. 64 от 2007 г.,

в сила от 12.06.2007 г.,

бр. 70 от 2013 г.,

в сила от 9.08.2013 г.,

отм., бр. 55 от 2014 г.,

в сила от 1.10.2014 г.)

Приложение № 3

към чл. 13, ал. 1

(Изм. – ДВ, бр. 54 от 2006 г.,

бр. 41 от 2010 г.,

бр. 70 от 2013 г.,

в сила от 9.08.2013 г.,

отм., бр. 55 от 2014 г.,

в сила от 1.10.2014 г.)

Приложение № 4

към чл. 32, ал. 2 и 3

(Изм. – ДВ, бр. 54 от 2006 г.,

изм. и доп., бр. 1 от 2007 г.,

в сила от 5.01.2007 г.,

изм., бр. 70 от 2013 г.,

в сила от 9.08.2013 г.,

отм., бр. 55 от 2014 г.,

в сила от 1.10.2014 г.)

Приложение № 5

към чл. 32, ал. 4

(Изм. – ДВ, бр. 54 от 2006 г.,

бр. 1 от 2007 г.,

в сила от 5.01.2007 г.,

бр. 70 от 2013 г.,

в сила от 9.08.2013 г.,

отм., бр. 55 от 2014 г.,

в сила от 1.10.2014 г.)

Приложение № 6

към чл. 35, ал. 1

(Изм. – ДВ, бр. 14 от 2008 г.,

отм., бр. 29 от 2010 г.,

в сила от 16.04.2010 г.)

Приложение № 7

към чл. 40, ал. 1

(Изм. с Решение № 7081 на ВАС на РБ – ДВ, бр. 63 от 2005 г.,

доп., бр. 54 от 2006 г.,

изм. и доп., бр. 1 от 2007 г.,

в сила от 5.01.2007 г.,

изм., бр. 64 от 2007 г.,

в сила от 12.06.2007 г.,

бр. 14 от 2008 г.,

бр. 70 от 2013 г.,

в сила от 9.08.2013 г.,

изм. и доп., бр. 55 от 2014 г.,

в сила от 4.07.2014 г.)

Медицински условия, експлоатационни срокове и необходими медицински документи за помощните средства, приспособления, съоръжения и медицински изделия, за които лицата ползват целева помощ

по

ред

Видове помощни средства, приспособления, съоръжения и медицински изделия

Медицински условия за отпускане

Необходими документи

Експлоатационен срок

Забележка

1. Протези за долни (горни) крайници, включително с електронно устройство Пълна (частична) липса на долен (горен) крайник По преценка на ортопедо-травматологична ЛКК експлоатационните

срокове могат да се намаляват в зависимост от промяната във функционалната годност на протезата и състоянието на ампутирания чукан. Необходимостта от подмяна на протезата се удостоверява с констативен протокол, подписан от оторизирания ортопед и от регистрираното физическо или юридическо лице, изработващо протезите

а) първа постоянна

протеза

Медицински протокол от специализирана ортопедо-травматологична ЛКК или експертно решение на ТЕЛК/НЕЛК, придружени с назначение от лекар ортопед с детайлно описание на необходимата протезна конструкция и нейния вид Една година с

право на три

ремонта (подмяна на приемната гилза)

б) постоянна

протеза

Медицински протокол от специализирана ортопедо-травматологична ЛКК или експертно решение на

ТЕЛК/НЕЛК, придружени с назначение от лекар

ортопед с детайлно

описание на необходимата протезна конструкция и нейния вид

Една година за

деца до 18-годишна възраст с право на един ремонт. Две години за работещите (учащите) с право на два ремонта.

Четири години за останалите лица с право на четири ремонта

в) модулна протеза Медицински протокол от специализирана ортопедо-травматологична

ЛКК или експертно решение на ТЕЛК/НЕЛК, придружени с назначение от лекар ортопед с детайлно описание на необходимата протезна

конструкция и нейния вид

Четири години за всички правоимащи с право на три

ремонта.

Една година за

деца до 18-годишна възраст с право на един ремонт

2. Ортези и ортопедични апарати, изработени по индивидуална мярка По медицински

индикации

Медицински протокол от специализирана ортопедо-травматологична ЛКК или

експертно решение на ТЕЛК/НЕЛК

Една година за

деца до 18-годишна възраст с право на един ремонт. Две години за работещите (учащите)с право на два ремонта.

Четири години за останалите лица с право на четири ремонта

3. Ортопедични

обувки и приспособления за

корекция

а) ортопедични

обувки и/или

апаратобувки

по индивидуална мярка

Скъсяване на

долен крайник

с 5 и повече см.

При липса на

части, деформации или увреждане на

ходилото, затрудняващи

придвижването

Медицински

протокол от специализирана

ортопедо-травматологична

ЛКК или експертно решение на ТЕЛК/НЕЛК

Един чифт на

6 месеца с право на една поправка (два чифта за

12 месеца с право

на две поправки) за деца до 18-годишна възраст.

Един чифт с право на един безплатен ремонт за една година (два чифта с право на два ремонта за две години) за останалите правоимащи лица

б) индивидуални

коригиращи приспособления и стелки

По медицински

индикации при

“диабетно стъпало”

Медицински

протокол от специализирана

ортопедо-травматологична

ЛКК или експертно решение на ТЕЛК/НЕЛК

Един чифт на три месеца (четири

чифта за една

година) за деца до 18-годишна възраст.

Два чифта за

12 месеца за останалите

правоимащи лица

4. Принадлежности

за ползване на

протези

Наличие на

протеза

Медицински

протокол от специализирана

ортопедо-травматологична

ЛКК или експертно решение на ТЕЛК/НЕЛК

а) два броя протезни рула Една година
б) дванадесет броя протезни чорапи Една година
в) шест броя протективни чорапи Една година
г) три козметични

ръкавици за протези за горен крайник

Една година
д) една акумулаторна батерия за

протеза за горен

крайник с електронно устройство

Една година
е) един чифт обувки за протези Една година Нуждаещите се лица имат право на обувки за протеза или ортопедични обувки, но не и на двата вида едновременно
5. Слухови апарати с индивидуална отливка към тях
а) цифрови слухови апарати По медицински индикации Медицински протокол от специализирана ЛКК за ушни, носни и гърлени

болести (УНГ) от клиника (отделение) по УНГБ при областни МБАЛ

или клиники по УНГБ

при УМБАЛ.

За децата до

18-годишна възраст

протоколите на

ЛКК по УНГ болести да са издадени от клиника

по УНГБ при

УМБАЛ

Шест години (един ремонт в

рамките на експлоатационния

срок)

Подменят се преди изтичане на експлоатационния срок, ако нуждата за това е удостоверена с протокол от катедрите по УНГБ.

Ремонтът се удостоверява с протокол със спецификация, издаден от съответния търговец

б) джобни слухови

апарати по костен

и въздушен път

По медицински

индикации

Медицински протокол от специализирана

ЛКК за УНГБ от

клиника (отделение) по УНГБ при областни МБАЛ

или клиники по УНГБ

при УМБАЛ.

За децата до

18-годишна възраст

протоколите на

ЛКК по УНГ бо-

лести да са изда-

дени от клиника

по УНГБ при

УМБАЛ

Шест години

(един ремонт в

рамките на експлоатационния

срок)

Подменят се преди

изтичане на експлоатационния срок,

ако нуждата за това

е удостоверена с

протокол от катедрите по УНГБ.

Ремонтът се удостоверява с протокол

със спецификация,

издаден от съответния търговец

в) очила по костен

път

По медицински

индикации

Медицински

протокол от специализирана

ЛКК за УНГБ от

клиника (отделение) по УНГБ при областни

МБАЛ или клиники по УНГБ при УМБАЛ.

За децата до

18-годишна възраст

протоколите на

ЛКК по УНГБ

да са издадени

от клиника по

УНГБ при УМБАЛ

Шест години

(един ремонт в

рамките на експлоатационния

срок)

Подменят се преди

изтичане на експлоатационния срок,

ако нуждата за това

е удостоверена с

протокол от катедрите по УНГБ.

Ремонтът се удостоверява с протокол със спецификация,

издаден от съответния търговец

г) очила по костен

път за едностранно

или двустранно

слухопротезиране

на деца, учащи и

студенти

По медицински

индикации

Медицински

протокол от специализирана

ЛКК за УНГБ от

клиника (отделение) по УНГБ при областни

МБАЛ или клиники по УНГБ при УМБАЛ.

За децата до

18-годишна възраст

протоколите на ЛКК по УНГБ да са издадени

от клиника по УНГБ

при УМБАЛ

Три години (един ремонт в рамките на експлоатационния

срок)

Подменят се преди изтичане на експлоатационния срок,

ако нуждата за това е удостоверена с протокол от катедрите по УНГБ.

Ремонтът се удостоверява с протокол

със спецификация,

издаден от съответния търговец

д) програмируеми

цифрови слухови

апарати за едностранно или двустранно слухопротезиране на деца, учащи и студенти

По медицински

индикации

Медицински протокол от специализирана ЛКК за УНГБ от клиника (отделение) по УНГБ

при областни МБАЛ или клиники по УНГБ

при УМБАЛ.

За децата до 18-годишна възраст протоколите на

ЛКК по УНГБ да са издадени  от клиника по

УНГБ при УМБАЛ

Три години

(един ремонт в

рамките на експлоатационния срок)

Подменят се преди

изтичане на експлоатационния срок, ако нуждата за това е удостоверена с протокол от катедрите по УНГБ.

Ремонтът се удостоверява с протокол

със спецификация,

издаден от съответния търговец

е) програмируеми

цифрови слухови

апарати за осигурени лица в трудоспособна възраст

По медицински

индикации

Медицински

протокол от специализирана

ЛКК за УНГБ от

клиника (отделение) по УНГБ при областни

МБАЛ или клиники по УНГБ при УМБАЛ

Пет години (един ремонт в рамките на експлоатационния срок) Подменят се преди

изтичане на експлоатационния срок, ако нуждата за това е удостоверена с

протокол от катедрите по УНГБ.

Ремонтът се удостоверява с протокол

със спецификация,

издаден от съответния търговец

ж) 20 броя батерии за слухов апарат Една година
6. Говорен апарат По медицински индикации Медицински

протокол от специализирана

ЛКК за УНГБ

Пет години (един

ремонт в рамките

на експлоатационния срок)

Подменя се преди

изтичане на експлоатационния срок,

ако нуждата за това

е установена с констативен протокол

със спецификация,

издаден от съответния търговец.

Ремонтът се удостоверява с протокол със спецификация, издаден от съответния търговец

7. Заместващи и

козметични средства

а) очни протези При енуклеирани

очи, вродена

липса на око или

тежко увредено

око без функция

Медицински протокол от специализирана ЛКК по очни болести или експертно решение на ТЕЛК/НЕЛК Пет години
б) гръдна

епитеза — първична

По медицински

индикации

Медицински

протокол от специализирана

ЛКК по профила

на заболяването

или експертно решение на ТЕЛК/НЕЛК

Една година без

право на подмяна

В случаите, когато няма специализирана ЛКК по профила на заболяването, медицинският протокол може да се издава от специализирана ЛКК към Комплексен онкологичен център или към Специализирана болница за активно лечение по онкология.
в) гръдна

епитеза —

постоянна

По медицински

индикации

Медицински

протокол от специализирана

ЛКК по профила

на заболяването

или експертно решение на ТЕЛК/НЕЛК

Три години без

право на подмяна

В случаите, когато няма специализирана ЛКК по профила на заболяването, медицинският протокол може да се издава от специализирана ЛКК към Комплексен онкологичен център или към Специализирана болница за активно лечение по онкология.
г) протези за нос

и уши

По медицински

индикации

Медицински протокол от специализирана

ЛКК по профила на заболяването или експертно решение на ТЕЛК/НЕЛК

Пет години
8. Перука — един брой По медицински

индикации

Медицински протокол от специализирана ЛКК по профила на заболяването или експертно решение на ТЕЛК/НЕЛК Една година В случаите, когато няма специализирана ЛКК по профила на заболяването, медицинският протокол може да се издава от специализирана ЛКК към Комплексен онкологичен център или към Специализирана болница за активно лечение по онкология.
9. Очила
а) обикновени или

тъмни

Отпускат се, ако

увреждането е в

резултат на трудова злополука, професионално заболяване, травматично увреждане, от усложнение при общо заболяване, миопия над

10 диоптъра, хиперметропия над 10 диоптъра

Медицински протокол от специализирана ЛКК по очни болести или експертно решение на ТЕЛК/НЕЛК Пет години Подменят се преди

изтичане на експлоатационния срок,

ако нуждата за това е удостоверена с протокол със спецификация, издаден от съответния търговец (но не повече от веднъж в рамките

на срока на експлоатация)

б) бинокулярни,

бифокални, специални оптични

средства (телескопични, лупи, екран и бинокловидни)

Отпускат се, ако

увреждането е в

резултат на трудова злополука,

професионално

заболяване,

травматично

увреждане, от

усложнение при

общо заболяване,

миопия над

10 диоптъра, хиперметропия

над 10 диоптъра

Медицински протокол от специализирана ЛКК по очни болести или експертно решение на

ТЕЛК/НЕЛК

Пет години Подменят се преди изтичане на експлоатационния срок,

ако нуждата за това

е удостоверена с

протокол със специфи­кация, издаден от съответния търговец (но не повече от веднъж в

рамките на срока на

експлоатация)

10. Говорещ термометър за телесна температура Отпускат се на

самотни лица с

намалена работоспособност над 90 на сто, по повод увреждане

на зрението и на

семейства, на

които и двамата

членове са лица

с намалена работоспособност

над 90 на сто, по повод увреждане

на зрението

Решение на ТЕЛК/НЕЛК, удостоверяващо намалена работоспособност

над 90 на сто. Декларация за семейното положение от правоимащото лице

Седем години Подменят се преди

изтичане на експлоатационния срок,

ако нуждата за това

е удостоверена с

протокол със спецификация, издаден

от съответния търговец (но не повече от веднъж в рамките на срока на

експлоатация)

11. Патерици, бастуни, ходилки и проходилки. Бели и сензорни бастуни за слепи лица По медицински

индикации, удостоверяващи

постоянната нужда от тях

Медицински протокол от специализирана ЛКК по профила на заболяването

или експертно решение на ТЕЛК/НЕЛК

Три години
12. Инвалидни колички
а) рингови, с чужда помощ, с едностранно задвижване, с регулиращ се гръб и други Частична (пълна)

парализа на долни

крайници или

други увреждания,

при които самостоятелното придвижване е невъзможно

Медицински протокол от специализирана ЛКК по профила на заболяването, издадено от ДКЦ (МЦ) на област

на МБАЛ, УМБАЛ или УСБАЛ, или експертно решение на ТЕЛК/НЕЛК

Шест години с

право на един

основен ремонт,

по спецификация, комплект гуми и лагери на всеки две години. За децата до

18 години експлоатационният

срок е 3 години

Нуждаещите се

лица имат право на

изброените в колона 2 инвалидни колички или на акумулаторна количка, но не и на двете едновременно.

В случаите, когато

няма ДКЦ (МЦ) на МБАЛ или УМБАЛ, медицинският протокол се издава от специализирана ЛКК към МБАЛ или УМБАЛ

б) акумулаторни

колички

Увреждане и на

горните крайници, което не позволява самостоятелното използване на количките по

буква “а”, и ако лицето е физически и психически годно да управлява такава количка

Медицински протокол от специализирана ЛКК по профила на заболяването, издадено от ДКЦ (МЦ) на област на МБАЛ, УМБАЛ или УСБАЛ, или експертно решение на ТЕЛК/НЕЛК Десет години с

право на два основни ремонта,

по спецификация

комплект гуми и

лагери на всеки

две години и комплект акумулаторни батерии на всеки три години

Не се отпуска едновременно с инвалидна количка по

буква “а”.

В случаите, когато

няма ДКЦ (МЦ) на

МБАЛ или УМБАЛ,

медицинският протокол се издава от специализирана ЛКК към МБАЛ или УМБАЛ

13. Тоалетен стол и

стол за баня или

комбиниран вариант

Частична (пълна)

парализа на долни крайници или други увреждания, при които самостоятелното

придвижване е

невъзможно

Медицински

протокол от специализирана ЛКК по профила на заболяването, издаден от ДКЦ (МЦ) на областна

МБАЛ, УМБАЛ или УСБАЛ, или експертно решение на ТЕЛК/НЕЛК

Шест години с

право на един

основен ремонт,

по спецификация,

комплект гуми и

лагери на всеки

две години.

За децата до

18 години експлоатационният срок е 3 години

В случаите, когато няма ДКЦ (МЦ) на МБАЛ или УМБАЛ, медицинският протокол се издава от

специализирана ЛКК към МБАЛ или УМБАЛ

14. Специализирани

помощни средства

и принадлежности

а) антидекубитална

възглавница и/или

дюшек

При болни с тежки неврологични заболявания,

придружени с

квадрипарези или

хемипарези, будна кома, усложнени невромускулни заболявания, довели до принудително

залежаване в

една и съща поза,

и терминално

болни

Медицински протокол от специализирана ЛКК или експертно решение на ТЕЛК/НЕЛК Три години
б) масички за инвалидни колички, щипки за захващане на предмети от разстояние, стеснители за инвалидни колички Наличие на инвалидна количка Медицински протокол от специализирана ЛКК по профила на заболяването или експертно решение на ТЕЛК/НЕЛК

по друг повод

Пет години
в) приспособления

за управление на

лек автомобил от

лица с дисфункция

на горни и долни

крайници

Дисфункция,

която налага

приспособяване на органите за управление на

автомобила

Медицинско удостоверение за водач на МПС Експлоатационният срок на автомобила, но не по-рано от

5 години (един ремонт в рамките на експлоатационния срок)

Ремонтът се удостоверява с протокол

със спецификация,

издаден от съответния търговец

Приложение № 8

към чл. 42, ал. 1

(Изм. – ДВ, бр. 54 от 2006 г.,

бр. 64 от 2007 г.,

в сила от 12.06.2007 г.,

бр. 38 от 2011 г.,

в сила от 1.06.2011 г.,

бр. 70 от 2013 г.,

в сила от 9.08.2013 г.,

отм., бр. 55 от 2014 г.,

в сила от 1.10.2014 г.)

Приложение № 9

към чл. 47, ал. 2

(Отм. – ДВ, бр. 85 от 2007 г.)

Приложение № 10

към чл. 48, ал. 3 и

чл. 50, ал. 2

(Изм. – ДВ, бр. 54 от 2006 г.,

бр. 70 от 2013 г.,

в сила от 9.08.2013 г.,

отм., бр. 55 от 2014 г.,

в сила от 1.10.2014 г.)

Приложение № 11

към чл. 21, ал. 2

(Ново – ДВ, бр. 54 от 2006 г.,

изм., бр. 70 от 2013 г.,

в сила от 9.08.2013 г.)

ОБОБЩЕНА СПРАВКА*

за получената информация относно определените и обявените места по чл. 27 от Закона за интеграция на хората с увреждания за настоящата ………. година

№ по ред

Работодател

ЕИК/

БУЛСТАТ

Брой работни места, определени по:

Заети работни места, в т.ч.:

Брой незаети работни места от хора с трайни увреждания, обявени като свободни

чл. 315, ал. 1 КТ

чл. 27, ал. 1 ЗИХУ

трудоустроени

хора с трайни увреждания

1

2

3

4

5

6

7

8

Общ брой
Приложение: Списък на незаетите длъжности (работни места), представен от работодателите, вписани в колона 2
* Изпраща се в Агенцията за хората с увреждания не по-късно от 24 февруари.

Приложение № 12

към чл. 21, ал. 2

(Ново – ДВ, бр. 54 от 2006 г.,

изм., бр. 70 от 2013 г.,

в сила от 9.08.2013 г.)

ОБОБЩЕНА СПРАВКА*

за получената информация относно определените и обявените места по чл. 27 от Закона за интеграция на хората с увреждания за месец…………………………….г.

№ по ред

Работодател

ЕИК/ БУЛ-СТАТ

Брой работни места, определени по:

Заети работни места, в т. ч.:

Брой незаети работни места от хора с трайни увреждания, обявени като свободни

Брой насочени от дирекциите „Бюро по труда“ лица с трайни увреждания за заемане на работните места по колона 8

Брой назна-чени лица с трайни увреж-дания

Основание за незаемане на работните места

чл. 315, ал. 1 КТ

чл. 27, ал. 1 ЗИХУ

трудоустроени

хора с трайни увреждания

1

2

3

4

5

6

7

8

9

10

11

Общ брой

* Попълва се само при промяна в някой от показателите.
Приложение: Списък на незаетите длъжности (работни места).

Приложение № 13

към чл. 3, ал. 1

(Ново – ДВ, бр. 41 от 2010 г.,

изм., бр. 70 от 2013 г.,

в сила от 9.08.2013 г.,

отм., бр. 55 от 2014 г.,

в сила от 1.10.2014 г.)

Приложение № 14

към чл. 43а, ал. 3

(Ново – ДВ, бр. 38 от 2011 г.,

в сила от 1.06.2011 г.)

ПРИЕМО-ПРЕДАВАТЕЛЕН ПРОТОКОЛ

към фактура № ………/………….. г.

(посочва се номерът на фактурата, издадена за съответното медицинско изделие, помощно средство, приспособление или съоръжение)

Днес, …………………… г., се състави следният приемо-предавателен протокол между ……………………………………………………………………………………………………………………………………..

……………………………………………………………………………………………………………………………………..,

(трите имена на правоимащото лице)

ЕГН ……………………………………., л.к. № …………………………/дата ………………………………………….., изд. от …………………………………………….., с адрес: гр. …………………………………………………………., кв./ж.к. ……………………………….
бул./ул. ……………………………………………………………………, № …….., бл. ………, вх. ….., ап. …….., тел.: ………………..,
или чрез упълномощено лице     ……………………………………………………………………………………,

(трите имена на упълномощеното лице)

ЕГН ……………………………………., л.к. № …………………………/дата …………………………………………., изд. от ……………………………………………………………, с адрес: гр. …………………………….., кв./ж.к. …………………………………………………,
бул./ул. ……………………………………………………………………, № …….., бл. ………, вх. ….., ап. ……., тел.: …………………,

и

…………………………………………………………………………………………………………………………………….,
(трите имена на лицето, предало/ремонтирало стоката)
представител на  …………………………………………………………………………………………………………….
(изписва се наименованието на търговеца)
за следните получени/ремонтирани медицински изделия, помощни средства, приспособления и съоръжения:

Наименование на медицинско изделие, помощно средство, приспособление и съоръжение

Марка/модел

Сериен №

Артикулен №

Брой

1
2
3
4
5
6
7
8
9
10

Приел: ……………….

Предал: ………………………..

(подпис)

(подпис и печат)

Приложение № 15

към чл. 45, ал. 2

(Ново – ДВ, бр. 70 от 2013 г.,

в сила от 9.08.2013 г.,

отм., бр. 55 от 2014 г.,

в сила от 1.10.2014 г.)

Приложение № 16

към чл. 45, ал. 3

(Ново – ДВ, бр. 70 от 2013 г.,

в сила от 9.08.2013 г.,

отм., бр. 55 от 2014 г.,

в сила от 1.10.2014 г.)

Приложение № 17

към чл. 3, ал. 3, т. 1

(Ново – ДВ, бр. 70 от 2013 г.,

в сила от 9.08.2013 г.,

отм., бр. 55 от 2014 г.,

в сила от 1.10.2014 г.)

Приложение № 18

към чл. 3, ал. 3, т. 2

(Ново – ДВ, бр. 70 от 2013 г.,

в сила от 9.08.2013 г.,

отм., бр. 55 от 2014 г.,

в сила от 1.10.2014 г.)